Когато не гледаше право в Томи, можеше да види вампирските зъби съвсем отчетливо… и лукавото, не обещаващо нищо добро изражение на лицето му.
- Нищо не ми става.
- Но не е така, Джим. Ставаш от масата снощи, после към единадесет и половина или горе-долу по това време се втурваш нанякъде като обладан от хиляди дяволи, а сега пак скачаш от масата. Има нещо, което не ми казваш, Джим.
- Сам знаеш отговора - неохотно каза Джим.
- Не… не те разбирам.
- Нали ти беше този, който започна да ми говори за демони и дяволи.
- Джим - каза Томи, - мислиш си, че имам нещо общо с това, което ти се случва?
- Почти съм сигурен.
- Радвам се, че каза „почти“, Джим.
- Онова питие, а после всичко изчезна за четири часа и загубих…
-Джим, в света няма такава отрова, която да причини подобна загуба на паметта и да не остави други последствия. Поне това признай, Джим.
-Е…
- И ти го знаеш - настоя Томи. - Каквото и да се случва с тебе, по никакъв начин не идва от мен.
- Ами…
- Нека не се караме, Джим. Аз искам само да ти помогна.
Джим Лоури не отговори, вървяха в мълчание. Лоури вече беше гладен, от закусвалнята пред тях се носеше гьлчава и миризма на кафе. Опитваше да не си спомня какво му се случи тук вчера.
- Ти върви - кажа Джим на Томи. - Трябва да се срещна с един човек тук.
- Както кажеш, Джим. Ще се видим ли за обяд?
- Предполагам.
Томи му кимна и се отдалечи. Лоури влезе и се настани пред тезгяха.
- Чудесно! - каза Майк, радостен, че не е загубил клиент с празните си приказки. - Какво да бъде, сър?
- Яйца с шупка - каза Джим Лоури.
С облекчение установи, че тази чиния не мърда. Започна да му се струва, че Томи доста е забъркан във всичко, което му се случи. Ядеше като прегладнял.
Половин час по-къспо той влезе в аудиторията. Чувстваше се добре в толкова познато място, изправен на подиума гледаше как студентите влизат в сградата. След малко ще дойдат тук и той ще започне монотон-ното си изложение за древни вярвания в древни цивилизации, и може би в края на краищата всичко е наред в този свят.
Огледа се дали всичко си е на мястото и дали е почистена дъската, на която ще пише…
Стоеше и гледаше дъската над подиума. Странно. Винаги ги почистваха преди почивните дни. Какво означава това изречение?
„Ти си Същността. Чакай ни в кабинета си.“
Що за любопитен почерк! Твърде подобен на онзи в бележката, но сега можеше да го разчете лесно. Същността? Ти си Същността? Това пък какво е? Чакай ни в кабинета си? Кого? Или какво? Обзе го болезненото предусещане за наближаваща беда. Що за трикове? Грабпа гъба и ядосано започна да трие съобщението.
Отначало то не се поддаваше, после, когато триеше първата дума, тя бавно изчезна. След това втората, третата, четвъртата! Ето, вече изчезва! Той толкова се стараеше, че не остана и най-малка следа.
После първа дума, втора дума, буква по буква в отмерен ритъм, то се появи отново. Той се разтрепери.
Пак грабна гъбата и изтри съобщението. Бавно,
буква по буква, то се появи отново.
„Ти си Същността. Чакай ни в кабинета си.“
Захвърли гъбата в мига, когато влизаха първите двама студенти. Чудеше се какво ли биха могли да помислят за това съобщение. Дали да не измисли някакво обяснение, да го включи в лекцията… Не, те са свикнали с чудатите послания по черните дъски, останали от предишни часове. Най-добре изобщо да не му обръща внимание.
Студентите шумяха, местеха столове, поздравяваха се през цялата стая. Едно момиче беше с новата си рокля и уж без да иска я показваше на всички. Момче си имаше нова любима и се стараеше да изглежда много мъжествен в очите й, но и да не му пука за пред приятелите. Тропотът, приказките и скърцането постепенно замряха. Прозвуча звънецът. Лоури започна своята лекция.
Само дългогодишният навик, подпомогнат от чести погледи кьм книгата, му позволиха да се справи. В един или друг момент през часа собствените му думи нахлуваха за малко в съзнанието му и изглеждаше,че говори достатъчно разумно. Студентите си водеха записки, дремеха, шепнеха си, дъвчеха - съвсем нормален учебен час, те явно не виждаха нищо по-особено.
- Това лъжливо схващане, както и природи ата неохота на човешките същества да навлизат и изследват въпрос, толкова тясно свързан с боговете, какъвто е болестта, са станали непреодолима преграда векове наред за всякакъв напредък в областта на медицинската наука. В Китай…
Да чака в кабинета си? Какво би могло да го чака там? И какво би трябвало да означава Същността?
- … даже когато били открити медицинските средства, с които може да се преодолее треската или да се облекчи болката, хората приписвали факта на непоносимостта на демона, отговорен за заболяването, точно към тази билка или пък към магическите свойства на ритуала. Даже самите лекари още дълго прилагали определени ритуали, отначало защото се чувствали несигурни и заради спокойствието на пациента, което е важен фактор за по-голямата вероятност той да бъде излекуван. Състоянието му могло да бъде подобрено, като привидно се зачитат неговите вярвания.
Какво облекчение - беше способен да стои пред тях и да им говори, сякаш нищо лошо не се е случило. И това наистина беше един нормален учебен час - студентите зяпаха през прозорците навън, където слънцето светеше ярко и дружелюбно, а тревата беше хладна и влажна.
- Във всяка култура медицинското лечение започва историята си от грохота на шаманските тъпани, с които шаманът се опитва да изгони злите духове от своя пациент.
На това място той обикповепо пускаше малка шега за пациента, който се опитвал отчаяно по този начин да излекува тъпапчетата на ушите си, но сега не можа да я каже. Питаше се защо.
- Отначало човешката предразположеност към болести била използвана като доказателство за съществуването на духове и демони, защото в много случаи поне външно не се забелязвала разлика между здравия човек и болния, а каквото човек не може да види, приписва го на дяв… - Той се вкопчи в катедрата. -Приписва го на дяволи и демони.
Но не е ли чудно, че шаманските тъпани са лекували хората? Не е ли чудно, че заклинанията и талисманите за здраве са били безбройни поколения наред единствената защита на хората срещу бактериите? Не е ли чудно, че в самата медицина все още имаше най-различни остатъци, чиито следи водеха направо назад към демоните и дяволите? Ами купчината патерици в онази мексиканска църква, показваща помощта на вярата даже в „безнадеждните“ случаи. Църквата! А сега, когато хората се обърнаха от църквата към една напълно материалистическа култура, не е ли странно колко кървави и мрачни са събитията по света? Демони на омразата и демони на разрухата, чиято цел е да се присмиват на човека и да струпват върху него беди! Духове на земята, на водата и на въздуха, вярванията в които са забравени и те безпрепятствено вършат своето зло по света.
Той спря. Студентите вече не си шепнеха, не дъвчеха, не гледаха през прозорците, нито пък дремеха. Широко отворени младежки очи се бяха вперили в него с любопитство.
Осъзна, че е произнесъл гласно последните си мисли. За момент, не по-дълъг от една изразителна пауза, той огледа аудиторията. Млади умове, готови и чакащи да погълнат всичко, което един уважаван човек би могъл да им предложи, попивателни за полуистини, откровени лъжи и пропаганда,наричани образование, материал,който да бъде излят във всяка форма, избрана от техните наставници. Как може да знае дали някога ги е учил на истината? Той даже не би могъл да каже дали разпространението на самата демокрация е било правилно или грешка. Това бяха деца от следващото поколение, на прага на брака и легалните сражения на бизнеса. Може ли той, след всичко преживяно, да им каже нещо, което ще им помогне? Той, толкова сигурен през толкова много години, че всичко може да бъде обяснено от материалистическата наука, той, кой-
то преброди далечни места, видя неща и разговаря със същества, които отричаше толкова години! Можеше ли п сега да каже това, което толкова често бе повтарял преди?
- … и заради точно това вярване, дълбоко вкоренено в нашите прадеди, никой от нас днес не е сигурен дали има някаква истина в тези древни размишления. А може би…
Но защо да отстъпва днес? Нали той трябваше да избере формата на седящите пред него. Защо да стои тук и да лъже, щом преди десетипа часа ходеше сред призраци, водеше го свещеник, мъртъв отпреди повече от три века, беше бнчуван от невидими за него същества, щом и в момента хвана с крайчеца на окото си черно нещо, което хвърляше сянка и там, където нямаше слънце? Той ще избере формата на седящите пред него. Защо да се страхува от тях?
- Хората на науката - започна отново със спокоен глас, - винаги са искали да премахнат страха от човешките умове, като казват, че няма причина за страх, само защото истинската причина на нещо не може да се види. Днес хората широко разпространяват идеята, че всичко е обяснено, и че даже някой е отправил погледа си към лицето на Бог в светлината на волтовата дъга. Но аз, който сега съм тук, аз не съм сигурен в ншцо. Обърнах поглед назад и открих, че безбройни милиарди хора, живели до началото на този век са управлявали живота си с дължимото уважение към свръхестествения свят. Човек винаги е знаел, че му е отредено нещастие на тази земя и допреди частица от секундата по геологическия часовниктой е разбирал, че трябвала има същества, недостъпни за познанието му, които чудато се забавляват, като ш мъчат.
