Посрещна ги млад мъж с лукаво лице, казваше се Върнолд Смайт. Тъкмо бършеше мързеливо изцапаните си с грес ръце с някакъв стар парцал.
— Да? Какво има? — попита той, след като прибра парцала в един от джобовете на крачола на работния си гащеризон.
— Аз съм Джейсън Чейсър. Отбор «Аргонавт». Имахме затруднения с части, взети от отдела. Магнитни двигатели, които не са заредени на сто процента, и разредена охладителна течност.
— Не сте получили дефектни магнитни дискове оттук — каза бързо Смайт. — Това просто не може да се случи.
— Но стана точно така. Бяха заредени само десет процента.
Смайт се наведе над тезгяха.
— Не е вярно! Всеки диск, който излиза от склада, се проверява при изнасяне. — Посочи с брадичка Сали Макдъф. — Старшата ви механичка е прецакала работата. Оставила ги е твърде близо до източник на размагнетизиране или микровълнов предавател.
Сали направо изръмжа:
— Никога не оставям магнитните двигатели до микровълнов преда…
— Случва се. — Смайт вдигна рамене. — А що се отнася до охладителната течност, ние я раздаваме в оригиналните опаковки на производителя със запечатани гърловини. Получих оплаквания и от други състезатели. Едно момче от Индия и онази мацка Пайпър. Вероятно просто ви се е паднала някаква нередовна партида. Във всеки случай ще отбележа оплакването.
В този момент Бъг подръпна Джейсън за ръкава и му прошепна нещо.
Джейсън кимна, след това погледна мазния парцал, който се показваше от джоба на Смайт, и каза:
— Ще имаш ли нещо против, ако преди следващото състезание нашият старши механик присъства на замерването на нашите дискове? Преди да ги изнесе оттук?
Лицето на Смайт се вкамени.
— Не ми харесва тонът ти. Намекваш ли нещо?
— Например какво?
— Нима искаш да кажеш, че нарочно позволявам на определени състезатели да се раздават изтощени магнитни дискове?
— Нека кажем, че ми писна да съм «кутсузлия». Просто искам да се уверя, че утре няма отново да изпитам липса на късмет.
Смайт отговори хладно:
— Аз съм просто подчинен на началника на Училищния отдел за части и оборудване Ралф А. Абът. Той пък е подчинен на Жан-Пиер Леклерк. Какво ще кажеш за следното: донеси ми бележка от него или от моя пряк началник и ще позволя на твоя старши механик да присъства на замерването. Докато не видя тази бележка, защо просто не се разкарате? — Замръзналото му лице се изкриви в коварна змийска усмивка: — Хайде чупката, че си имам работа.
Излязоха от отдела за части и Бъг отново прошепна нещо на Джейсън.
— Да, видях я — отвърна той.
— Какво си видял? — полюбопитства Сали. — Какво си шепнете?
— Бъг видя нещо в джоба на Смайт — обясни Джейсън. — Когато влязохме, Смайт пъхна парцала в джоба си. Но не го напъха достатъчно навътре и Бъг видя отдолу пачка стодоларови банкноти. Не мога да си представя, че омазан в масло склададжия като Върни Смайт ходи на работа с толкова пари в джоба.
— Което означава, че…? — попита Сали.
— Означава, че ги е получил преди малко. Кой беше в отдела преди нас?
— Оливър Кох… — отговори Сали.
— Точно така. Старшият механик на Зейвиър Зонора.
Бъг пак прошепна нещо.
— Не. — Джейсън поклати глава. — Не мисля, че можем да ги пипнем. Още не. Това, че сме видели пари в джоба му, не е доказателство. Обаче смятам, че трябва да държим под око Смайт и отбора на принц Зейвиър.
На следващия ден Джейсън летеше с «Аргонавт» в северна посока по протежение на тасманийското крайбрежие през леещия се дъжд.
Наклон, завой, газ и отново напред.
Наклони се наляво и влезе в бърз завой, който го изведе през средната част на Тасмания, и пое на юг към залива.
Имаше добра и лоша новина.
Добрата новина беше, че в това състезание беше на трето място след Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън.
Лошата новина: в състезанието бяха останали само три коли.
Това беше състезание-практика между тримата ученици на Скот Сиракюз: Джейсън, Уонг и Уошингтън.
Беше в деня преди Състезание 16 и докато повечето от останалите учители бяха дали на учениците си свободен ден за почивка и подготовка преди него, Сиракюз беше уредил за своите ученици да проведат частно състезание на Трасе 9 — писта, която обикаляше долната половина на Тасмания.
Въпреки ужасното време «Аргонавт» летеше без затруднения.
Изфуча над язовира «Серпентайн» и зави на юг към залива Рек.
Единственият проблем беше, че се намираше на четвърт обиколка зад останалите състезатели — поради неочаквана повреда в Тарантула още при първия питстоп.
Загубата беше четвърт обиколка.
А състезанието беше само от 10 обиколки.
Тъй като пистата беше по-дълга и открита, се смяташе, че на всеки четири обиколки ще се налага питстоп. Или не.
И така в края на Обиколка 8 Джейсън трябваше да реши.
Да влезе ли в пита, или не?
Да не се отбива в боксовете, докато другите две коли са вътре, щеше да му помогне да навакса и дори да ги изпревари. Смел ход, какъвто Уонг и Уошингтън сигурно не биха очаквали.
Също така не беше съвсем нов: някои от най-изненадващите победи на догонващи в професионалния шампионат бяха на пилоти, които дръзко бяха пропускали последния си питстоп.
Обаче другата страна на медала беше по-слаби магнитни двигатели. Дали Джейсън щеше да успее да завърши двете последни обиколки с непрекъснато изтощаващите се магнитни дискове? Ако караше перфектно — наистина перфектно — може би щеше да успее.
— Да го направим! — каза той на Бъг, когато зави в правата преди финала и видя, че Уонг и Уошингтън влязоха в питлейна.
Даде газ — и прелетя покрай отклонението за питлейна.
Уонг и Уошингтън рязко извиха глави, когато чуха рева на отминаващия по финалната права «Аргонавт».
Джейсън натискаше здраво газта.
Трябваше да направи две обиколки и всяка секунда, която успееше да измъкне, докато другите двама бяха в питстоповете си, беше резерва.
Нагоре по крайбрежието, след това завой на запад, през средата на острова.
Другите двама завършиха престоя си в боксовете, върнаха се на пистата и се спуснаха да го преследват.
Джейсън продължаваше да пришпорва «Аргонавт».
Другите две коли започнаха да наваксват изоставането си. Обаче това трасе не беше толкова тясно и съответно не бе толкова немилостиво към магнитните дискове. Уонг и Уошингтън не наваксваха чак толкова бързо.
Бъг му съобщи, че магнитните дискове са паднали до 15%.
— Ще успеем — отговори Джейсън.
«Аргонавт» стигна до западното крайбрежие и се стрелна по протежение на бреговата ивица. Профуча покрай западния връх на острова, зави на север и Джейсън отново видя пред себе си финалната права.
Руум! «Аргонавт» прелетя над старт/финала.
— Още една обиколка — заяви Джейсън.
— Давай, Джейсън — каза Сали Макдъф в слушалките му.
Колите на Уонг и Уошингтън също профучаха над старт/финала: преследваха Джейсън като гладни акули.
Изоставаха с десет секунди, но наваксваха бързо.
Наляво и през средата на острова.
Девет секунди.
«Аргонавт» започваше бързо да губи сцепление.
Бъг докладва, че магнитните дискове работят с 10% енергиен запас.
— Джейсън, пази си магнитите, използвай повече дюзите — посъветва го Сали по радиото.
— Добре сме — успокои я Джейсън. — Трябва да издържим още само половин обиколка.
Над язовирната стена. Носът сочеше право в дъжда.
8%
Той взе левия завой, за да излезе на южното крайбрежие, много по-предпазливо, което му струваше още време.
4%
Уонг и Уошингтън вече бяха почти по петите му.
2%
Последната права беше дълга и «помитаща» — покрай южните крайбрежни скали на Тасмания — и не беше твърде жестока към магнитните дискове. Джейсън успя да се задържи начело.
Тогава пое по последния ляв завой и…
… скоростта му падна.
0,4%… 0,2%… 0,0%
— Не! — изкрещя отчаяно Джейсън.
Бутна джойстика напред, но не се случи нищо.
Уонг и Уошингтън профучаха покрай «Аргонавт», влязоха във финалната права, продължиха да се отдалечават с бързината на ракети и се превърнаха в точици.
Уонг щеше да пресече финала пръв, изпреварвайки съотборника си с 0,3 сек.
Джейсън удари волана с юмрук.
— По дяволите!
Включи енергийния резерв за извънредни случаи и подкара бавно «Аргонавт» по финалната права. Стигна до бялата линия под леещия се като из ведро дъжд.
Когато се върна в бокса, завари отбора на Уонг да танцува победоносно. От екипа на Уошингтън също бяха доволни, че са завършили добре.
Скот Сиракюз също беше там и когато го видя, само поклати глава.
— Господин Чейсър, господин Чейсър, смел ход. Но също така и глупав. При повече от две хиляди състезания, проведени в това училище, само десет са спечелени от пилоти, които са пропуснали последния си питстоп. Така процентът на успех може да се сметне като 0,005%. Може и да ти се струва много смело, когато виждаш по телевизията Алесандро Ромба да го прави, но погледнато статистически, да пропуснеш последното спиране е глупава тактика. Моля, докато съм ти наставник, не го прави отново, защото някой ще вземе да си помисли, че окуражавам подобни глупости.
