Сега на Джейсън всяка секунда му се струваше повече от вечност.
00:10
00:09
00:08
Джейсън погледна Сали. Зад нея стоеше Скот Сиракюз — скръстил строго ръце.
00:02
00:01
00:00
Бариерата се вдигна, «Аргонавт» излетя от питстопа и се стрелна по състезателното трасе.
Шестте чисто нови магнитни диска на корема на фюзелажа вляха нов живот на Джейсън.
«Аргонавт» летеше като куршум и взимаше острите завои в тропическия лес, сякаш се движеше по релси.
С новите си магнитни дискове болидът разполагаше с предимство в сцеплението в сравнение с другите коли, чиито магнитни дискове вече бяха на почти шест обиколки.
Гласът на Сали:
— Намираш се на двайсет секунди след предпоследната кола, номер 70, и я наближаваш. Деветнайсет… вече осемнайсет секунди.
Бъг каза нещо.
— Знам — успокои го Джейсън. — Знам.
На всеки два километра печелеха грубо по две секунди. Обаче от тази обиколка оставаха само 40 километра за надминаване.
При тази скорост, разбира се, стига Джейсън да караше без никакви грешки, щяха да стигнат Кола 70 на самата линия на старт/финала.
Профучаха край водопадите Ръсел.
Десет секунди от предпоследния.
Покрай острозъбите скали и напред по крайбрежната права — точно навреме, за да видят как Кола 70 се стрелва зад склона далеч напред.
Шест секунди.
Джейсън започна да описва осморки из завоите под крайбрежните арки — и изведнъж опашният стабилизатор на Кола 70 се оказа близо.
Четири секунди изоставане.
В този момент Джейсън видя пред тях обратния завой при Порт Артър, видя каменната колона с размерите на сграда на остров Тасман.
Това беше мястото за задминаване.
Той имаше нови магнитни дискове, а другото момче — не.
Кола 70 влезе в обратния завой.
«Аргонавт» влезе в по-широката част, като пресече линията на идеалния завой на 70 от външната част. Двете коли летяха една до друга и опасно близо до насечената скална колона — и «Аргонавт» излезе от него, а крилатият му нос беше на едно равнище с по-заоблената муцуна на другата кола!
Тълпите на трибуните скочиха на крака.
Коментаторите на местните телевизионни канали направо полудяха и запръскаха слюнки за дързостта на атаката.
Кола 70 и «Аргонавт» се носеха страна до страна надолу по Дъруент, нос до нос — и пресякоха заедно старт/финала.
Продължителност: 18:02 мин.
Обиколка: 7
От високоговорителите металически глас обяви: «Край на Обиколка 6, елиминираната кола е №70. Пилот Уолкън».
Тълпата зарева възторжено.
Джейсън натисна педала до ламарината, а другият болид намали и пилотът му заблъска по волана, преди да се насочи към изхода от трасето в края на правата.
«Аргонавт» оставаше в състезанието.
Продължителност: 01:15 ч.
Обиколка: 25
Почти час по-късно Джейсън още беше сред участниците.
Излезе на шесто място.
В края на Обиколка 25 осемте коли влязоха повече или по-малко заедно в боксовете.
Джейсън закова «Аргонавт» точно в очертанията.
Тарантула се спусна и започна да си върши работата.
Точно пред него в питстопа беше влязло момчето в черно.
Болидът му беше суперизточен «Локхийд-Мартин Прорейсър-5», боядисан изцяло в черно и номериран просто — 1. Беше много самонадеяно да си лепнеш номер 1 на колата, след като в професионалния шампионат този номер се даваше на миналогодишния шампион. Обаче в пилотското училище пилотът избираше своя състезателен номер.
Питмашината на Черното момче работеше с необикновена точност — монтираше нови магнитни дискове, доливаше охладителна течност в резервоарите на колата му, вкарваше сгъстен въздух.
И изведнъж момчето в черно изчезна — излетя от питстопа си цели три секунди преди Джейсън.
Сигурно питстопът му беше продължил само седем секунди.
«Как го направи? — помисли си Джейсън. — По дяволите, наистина е добър!»
Тарантулата свърши и Джейсън натисна газта, за да влезе отново в състезанието.
Продължителност: 01:21 ч.
Обиколка: 27
Три обиколки до края, а на трасето бяха останали седем болида.
Следващата елиминация беше резултат на страхотен сблъсък на коварното крайбрежно трасе: вторият в класирането изгуби два магнитни диска, докато преодоляваше осморките, виещи се под металните арки — магнитните му двигатели не бяха закрепени както трябва при последния питстоп и се откачиха от скоростта.
Резултатът беше страховит челен удар с 500 км/ч в една от дебелите стоманени арки. Последва оглушителен взрив, но пилотът и навигаторът катапултираха частица от секундата преди сблъсъка и оцеляха.
Което означаваше, че когато останалите коли пресякоха старт/финала, този пилот беше елиминиран — четиринайсетата и последна елиминация в това състезание.
Вече всички се бяха отбивали по три път в питстоповете — заради това всички се състезаваха с магнитни двигатели с приблизително еднакво износване.
Бяха останали шест болида. Две обиколки до края.
Сега започваше спринтът към финиша.
Супербърз и свръхнапрегнат. Една грешка и отпадаш. Минути на шофиране под огромно напрежение.
Проверка на класирането:
Джейсън се движеше на пето място.
Момчето в черно и неговият източен «Локхийд-Мартин Прорейсър-5» с номер 1 беше начело.
Джейсън виждаше Барнаби Бейкър — със своя кафеникав «Локхийд» той беше втори.
Трети беше едно французче, което със своето «Рено Х-700» настъпваше Бейкър по задния спойлер, но Барнаби успяваше да проваля всичките му опити да го надмине.
На четвърто място се движеше един червено-бял «Боинг Евърчардж-III». Това беше болидът на Ериъл Пайпър — «Свирачът от Хамелн».
«Браво, Ериъл — помисли Джейсън. — Не мърдай оттам.»
След това караше Джейсън, следван от Айзая Уошингтън на последното място.
Шестте болида взеха завоя в края на правата и за последен път навлязоха в тропическата гора.
Покрай водопада и отново на крайбрежната права.
Фасулска работа.
Влетяха в осморките на крайбрежните арки и най-неочаквано «Аргонавт» се разтресе силно, а задницата се плъзна във въздуха, все едно че се състезаваха по кално трасе. В същата секунда гласът на Сали Макдъф изтрещя в ухото на Джейсън:
— Телеметрията ми направо откачи! И двата ти задни магнита току-що изгубиха мощност!
Джейсън — продължаваше да се бори с волана — изсумтя:
— Забелязах, Сали.
Стоманените арки просъскваха на сантиметри покрай него. Колата на Уошингтън го надмина с рев и «Аргонавт» остана на последно място.
— По дяволите! — изрева Джейсън. — Прецакани сме! Стигнахме чак дотук, а сега…
Наистина бяха прецакани. Само с четири магнитни диска Джейсън не можеше да поддържа високата скорост и нужния контрол.
«Аргонавт» започна да изостава. Обаче Джейсън продължи да кара. Беше решен да завърши състезанието и да спечели 5 точки, които получаваше класиралият се на 6 място, та дори това да означаваше да докуцука до финала дълго след останалите.
Излетя от S-образните завои и пред него се откри широкият залив, който водеше към обратния завой при Порт Артър.
Видя как черният болид с номер 1 се накланя в последния завой с математическа точност — след това изчезна зад огромната каменна колона, следван плътно от Барнаби, който все още успяваше да задържи френския състезател с реното. Следваше Ериъл Пайпър, която се носеше близо до тях.
Точно в този момент се случи.
Колата на Ериъл не взе обратния завой наляво. Вместо това продължи напред, стрелна се надясно и се насочи право към открития океан.
Джейсън се ококори.
— Какво по дяволи… — успя само да изломоти.
Уошингтън взе последния завой — беше доволен, че е минал на четвърто място — и пое към финала.
Обаче Джейсън не откъсваше поглед от летящата кола на Пайпър.
Тя беше започнала силно да се тресе и да занася надясно — в напълно погрешна посока — и се стрелна в далечината в суперширок завой.
— Нещо не е наред — измърмори Джейсън. — Ако беше изпуснала завоя, вече щеше да се е върнала на трасето…
И тогава му светна.
— Изгубила е контрол над колата!
И докато го казваше, видя последният обратен завой да лети към него и изведнъж се изправи пред избор: да спечели 6-те точки за класирането на пето място или да помогне на Ериъл.
Бъг отбеляза, че от училището ще пратят спасителни екипи, за да приберат Ериъл.
— Не — възрази Джейсън. — Погледни я. Отдалечила се е твърде много. Няма да стигнат до нея навреме. Ние сме единствените, които можем да ѝ помогнем.
И взе решение.
Вместо да вземе последния остър завой наляво, Джейсън наклони «Аргонавт» надясно и полетя с рев след изгубилата контрол над колата си Ериъл.
Журналистите никога не бяха виждали нещо подобно.
Че заради голямото напрежение «Свирачът от Хамелн» беше пропуснал последния завой — това не беше нищо ново. Обаче това, че «Аргонавт» се понесе след него в далечината — беше!
