Обядваха сандвичи и гледаха летящите лодки по реката.
След това отново на училище — беше дошло време за упражненията в питстопа.
Това беше може би най-тежкият час, защото Сиракюз ги товареше здраво — и всичко се наблюдаваше от всевиждащите видеокамери.
Сиракюз ги накара да упражнят и една почти архаична форма: ръчен питстоп. В бокса нямаше електричество и Сали трябваше да монтира шестте магнитни диска на «Аргонавт» ръчно.
Бъг измисли как да направи такъв питстоп по-бърз: когато видя, че Сали се измъчва, изскочи от кабината да ѝ помогне.
— Навигатор! Отлична идея. Днес не се срещат често ръчни питстопове, но може да се случи да няма ток. Това, че е спрял, не значи, че и състезанието е приключило. Точно така трябва да се справиш с подобен проблем: слизаш от колата и помагаш на своя старши механик. Браво, господин Бъг!
Малкият засия от удоволствие.
През няколко стопа се събираха пред мониторите, за да изгледат заснетия материал. Сали се смръщи, докато гледаше какво прави.
— Ха, заела съм целия бокс. Изтощени дискове ето там, бутилки с охладителна течност тук и навсякъде разхвърляни бутилки със сгъстен въздух. Боже, нямах представа…
Сиракюз кимна.
— Можех да ти кажа и можех да те посъветвам какво да направиш, но понякога човек трябва сам да види.
Точно в 16:00, цели два часа преди официалния край на упражненията, Сиракюз обяви практиката за приключила.
— Днес свършихте добра работа. Вземете си по нещо разхладително и седнете.
Така и направиха.
Проблемът беше, че Сиракюз още не беше свършил.
Беше изкарал на екрана една голяма таблица.
— Пристигна току-що. Това е разпределението за утре. Четиринайсет участници. Подреждането се основава на досегашното класиране на участника в шампионата.
Джейсън заоглежда разпределението за състезанието. Приличаше на разпределение за турнир по тенис:
Джейсън зърна името си в долната половина на схемата. Срещу кого щеше да е първото му голямо състезание?
О, не!
Ериъл Пайпър.
Първото му голямо състезание щеше да е срещу единствената му приятелка в спортното училище. Как гласеше старата поговорка: «На пистата приятели няма».
Във всеки случай, като гледаше участниците в долната половина на схемата — Ериъл, Барнаби Бейкър и Айзая Уошингтън — му хрумна, че това е по-тежката група.
С отвращение отбеляза, че принц Зейвиър и Барнаби Бейкър са спечелили бай за първия кръг. Тъй като в турнира имаше само четиринайсет участници, класираните на първите две места получаваха бонуса на бай още в първия кръг.
Форматът за деня беше известен като състезание по двойки: две коли се надбягват в оградена писта с формата на сплескана осмица. Можеш да спечелиш надбягването само по два начина: като надминеш по обиколки противника си, а ако никой не е надминал другия, като прекосиш първи финала след 100 обиколки. Тъй като пистата не беше дълга — за една обиколка бяха нужни 30 секунди — за 100 щяха да са нужни около 50 минути.
— Е, имате ли някакви въпроси за утре? — попита Сиракюз.
Това изненада Джейсън.
Беше първият път, когато Сиракюз предлагаше съвет за предстоящо състезание.
— Разбира се. Каква е тайната на състезанията по двойки?
— Е, господин Чейсър, ти цепиш направо, а? — отговори Сиракюз замислено. — Каква е тайната на състезанията по двойки? Какво ще кажеш за това: «Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече».». Независимо колко безнадеждно изглежда положението ти, никога не се предавай. Някои състезатели рухват, когато нещо не върви както трябва или противникът им ги настъпва по петите. Просто се отказват, пускат другия да мине и губят състезанието. Никога не го прави. Защото не знаеш той какви проблеми има под фюзелажа си. Можеш да се откажеш от победата само две секунди преди той да влезе в питстопа.
— А какво ще кажете за питстоповете по време на състезанията по двойки? — намеси се Сали.
— Трябва да са много бързи — отвърна Сиракюз. — Когато всяка обиколка трае трийсет секунди, не можеш да си позволиш питстоп по-дълъг от петнайсет. Ако продължи повече, противникът ти ще се залепи за теб. И ще се озовеш на крачка от грешката и поражението.
Бъг прошепна нещо на Джеймс.
— Бъг пита: кога да влизаме в питстопа? Рано, късно? Първи или винаги втори, както пише в учебниците?
— Питстопът е Х-факторът в късите надбягвания — обясни Сиракюз, — защото винаги, когато спреш, рискуваш да не потеглиш отново. Много състезатели са влизали в питстопа, за да не излязат повече, и са наблюдавали безпомощно как техният противник върти обиколка след обиколка, за да спечели лесна победа. Затова книгите съветват да влизаш в пита втори. Съгласен съм с това. И затова днес исках да упражнявате питстопове.
Погледна Сали и добави:
— Колкото по-дълго продължи късото надбягване, толкова работата в пита става по-важна. Ще трябва да решиш дали да извършиш пълно сервизно обслужване, или само да смениш магнитните дискове. Важното е да си на пистата. Докато си на нея, дори да си само с един магнитен диск, пак можеш да спечелиш. Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече!». Но от всичко — обърна се към Джейсън, — което видях досега, за теб, господин Чейсър, това не е проблем.
Тържествената бална зала
Хотел «Уолдорф», Хобарт
Беше като излязла от приказките.
За тема на вечерта беше избрана «Сред облаците», така че тържествената бална зала на «Уолдорф» беше пълна с двайсет и четири метрови сини платна и пухкави облаци, надувани с помпи. Впечатлението беше зашеметяващо: все едно вечеряш високо в небесата — буквално между облаците.
Джейсън Чейсър пристъпи в балната зала, облечен с предаван от ръка на ръка смокинг. До него Бъг и Хенри Чейсър бяха с обикновени костюми с вратовръзки — най-хубавите дрехи, които имаха. Сали Макдъф носеше лъскава небесносиня рокля, която подчертаваше най-хубавото в гърдестата ѝ фигура. Марта Чейсър продължаваше да се държи странно и отказа да дойде: настоя, че имала работа в караваната.
Балната зала беше пълна с богати и известни хора, облечени в най-хубавите дрехи, които можеха да се купят с пари. Мъже с вечерни костюми по поръчка, жени с ръчно изработени рокли на «Валентино», обсипани със скъпоценни камъни.
Прочути състезатели бяха пръснати из помещението: в единия край стоеше настоящият световен шампион Алесандро Ромба; при бара бе пилотът от военновъздушните сили на САЩ Карвър. А на маса близо до сцената, потънал в разговор с крал Франсис и Зейвиър Зонора, седеше много руганият френски пилот Фабиан — черната овца на професионалната лига: хитър, блестящ и крайно безскрупулен. Освен това напълно безразличен, че всички фенове на спорта извън Франция го мразят.
— Ей, Джейсън!
Джейсън се обърна и видя Ериъл Пайпър — изглеждаше абсолютно сензационно в плътно прилепнала по тялото сребриста рокля.
— Изглеждаш много добре — каза тя, докато оглеждаше смокинга му. — Но не толкова добре, колкото нашия малък навигатор. — И намигна секси на Бъг, който на мига си пусна боята.
— Джейсън, мисля, че вчера направи страхотно състезание — продължи тя. — Иска се много кураж да пропуснеш последния си питстоп.
— Трябваше да спечеля — простичко обясни Джейсън.
— Както и аз, приятелю, в утрешната първа обиколка — каза Ериъл. — Знаеш поговорката: на пистата приятели няма. Джейсън, утре няма да ти правя никакви отстъпки. Просто исках да го знаеш.
— Не се тревожи, аз също ще се състезавам с все сили.
— Но след това ще си останем приятели, нали? — попита Ериъл Пайпър наистина загрижено и Джейсън осъзна, че вероятно е губила приятели, след като ги е побеждавала на трасето.
Усмихна се.
— Разбира се. — И добави закачливо: — Естествено, стига ти да не ме намразиш, след като те победя.
Ериъл се ухили.
— Ах, ти, малък нахалник! Добре. Ще се видим на пистата!
Обърна се и с танцуваща походка пое към масата си.
Джейсън и отборът му се отправиха към своята.
Скот Сиракюз вече беше там.
— Здравейте всички — поздрави ги и стана да ги посрещне. — Малко по-различно от снощната ни вечеря, а?
— Да, доста — отговори Хенри. Като човек, който се труди неуморно и живее скромно, цялото това богатство и власт наоколо го плашеха. Чувстваше се твърде неловко и не беше сигурен как да се държи в подобна компания. — А и май няма да сервират пилешки бургери.
— Каквото ти се яде, това ще си поръчаме — избоботи един глас с италиански акцент зад гърбовете им.
Хенри, Джейсън, Бъг и Сали се обърнаха стреснати.
Зад тях стоеше огромен като мечка мъж, облечен в скъп смокинг, който едва обхващаше огромното му шкембе. Дебелите му бузи бяха обрасли с безукорно подстригана черна брада.
Джейсън го позна на секундата и от удивление раззина уста.
— Умберто Ломбарди — каза Сиракюз, — позволи ми да ти представя госпожица Сали, Джейсън Чейсър, баща му Хенри, братчето на Джейсън и негов навигатор Бъг.
