И искаше — не, трябваше — да разбере кой го е направил.
В един момент, докато гледаше записа за хиляден път, майка му почука на вратата.
— Джейсън… Имаш… гостенка.
Дръпна се настрани…
… и Джейсън видя Дидо: стоеше плахо в коридора зад гърба на майка му.
Усмихна ѝ се широко.
— Здрасти.
— Влизай, миличка — каза Марта и си тръгна.
Дидо влезе предпазливо в болничната стая на Джейсън.
— Как си?
Само като я зърна, Джейсън се почувства много по-добре.
Скот Сиракюз му каза как стоят нещата в спортното училище.
Преди да дойде в Италия за състезанието от Големия шлем, Джейсън беше на четвърто място в училищния шампионат. През седмицата на Италианското бягане беше пропуснал три старта. Обаче сега, след като беше в болницата, щеше да пропусне най-малко още един.
Класирането изглеждаше така:
Джейсън се удиви.
Пропускането на само три състезания го беше запратило от 4-то чак на 8-о място. Разбира се, Зейвиър си оставаше първи — нали беше натрупал толкова голяма преднина, преди да заминат за Европа.
Джейсън много добре осъзнаваше, че само класиралите се на първите четири места ще получат покана за участие в Ню Йорк Чалънджър през есента. Разследването трябваше да почака. Беше дошло време да се връща в Международното училище за пилоти.
Тъкмо си беше събрал багажа, за да напусне болницата, когато една от сестрите донесе писмо.
— Току-що пристигна. — И му го подаде.
Джейсън отвори плика и се намръщи. В писмото пишеше:
«Е? Как са кошмарите?
Момченце, не си ври носа, където не ти е работа.»
Много здраве, Фабиан.
Международното училище за пилоти
Хобарт, Тасмания
Джейсън се върна в спортното училище и установи, че по време на краткото му отсъствие светът изобщо не е спрял да се върти.
Уроците в класните стаи продължаваха; боксовете гъмжаха от тренировки; коли се стрелкаха насам-натам; летяха по магистралите, водещи във вътрешността, или с рев заобикаляха залива Сторм.
Още два дни му беше забранено да се състезава, така че можеше да посещава само учебните часове.
На обяд в столовата на училището Ериъл Пайпър дойде и седна при него.
— Добре дошъл! — И го потупа по рамото. — Единственият пилот на света, който е достатъчно луд да катапултира надолу! Как си?
— Всеки ден все по-добре — отговори Джейсън. — Нямам търпение да се върна на пистата.
— Искам отново да ти благодаря, че ми позволи да се изправя срещу Фабиан! — каза Ериъл. — Беше много яко от твоя страна!
— Реших, че заслужаваш възможността да му го върнеш.
Ериъл се усмихна.
— Джейсън, нямаш представа какво въздействие имаше това състезание върху мен… и върху момичетата по цял свят! Трябва да видиш пощата ми. Стотици момичета искат да станат пилоти. И се радват, че победих Фабиан. Това е оказало въздействие. Благодаря ти.
— Няма защо. И аз ти благодаря, че можах да потренирам на спокойствие — отговори Джейсън. — Както виждам, добре си се състезавала и тук, в училището. На кое място си в класирането? На пето?
— Аха. — Ериъл се ухили. — Една победа, едно второ и едно седмо място. Двайсет и три точки за три състезания. Това състезание срещу Фабиан ми върна радостта и желанието за победа. Сега съм на пето, но важни всъщност са първите четири. Искам да отида в Ню Йорк.
Джейсън кимна и се зарадва на блясъка в очите ѝ. Старата Ериъл се беше върнала.
Огледа столовата и забеляза, че по време на отсъствието му май са се оформили нови приятелства: Хорейшо Уонг седеше до Барнаби Бейкър на масата на Зейвиър Зонора. Там беше седнал и младият мексикански пилот Хоакин Кортес. В момента учителят на Зейвиър Зороастро говореше на Уонг и Кортес и двамата слушаха внимателно и от време на време кимаха.
Ериъл също ги погледна и каза:
— Да, докато те нямаше, Зороастро и Барнаби Бейкър доста поработиха за изграждане на група. Много. От седмица всеки ден обядват с Уонг и Кортес. А преди два дни Зороастро вечеря с твоя другар по отбор Айзая Уошингтън.
— И какво според теб означава това?
— Наближава краят на сезона. Още нищо не е решено. Трябва да се спечелят четирите места за Ню Йорк. Състезанията ще стават по-тежки, а и по-дълги, още по-изтощителни. Не бива да забравяш, че последните десет състезания се провеждат по правилника на професионалните: навсякъде има размагнетизиращи ивици и мъртви зони, финалът е чак като прекосиш линията. Джейсън, влизаме в един нов свят и си мисля, че Зороастро и неговите момчета изграждат стратегически съюзи. Имам чувството, че нещата тук, в училището, ще станат много, много сериозни.
Ериъл, разбира се, беше права.
На следващия ден Джейсън, Сали и Бъг седяха на трибуната и гледаха Състезание 41. Беше разочароващо само да гледаш, но за щастие това беше последното състезание, в което щяха да са само зрители. Лекарите бяха разрешили на Джейсън да участва в Състезание 42.
С тях седеше и Дидо.
Последните седмици от училищния шампионат съвпадаха с ваканцията ѝ и тя беше дошла в Тасмания да подкрепя отбора «Аргонавт».
Точно както беше предсказала Ериъл, Състезание 41 беше много оспорвано — шампионатът на училището беше станал с една степен по-напрегнат.
Също така това беше първото участие на Зейвиър Зонора в училищно състезание след впечатляващото му класиране на четвърто място в Италианското бягане.
Черния принц беше на висота.
Спечели убедително надпреварата, което накара мнозина да отбележат, че участието в професионалното надбягване го е направило по-корав и по-добър пилот, ако това изобщо беше възможно.
След състезанието Сали и Бъг тръгнаха напред, за да вечерят, и оставиха дискретно Джейсън и Дидо сами на трибуната.
— Е — започна Дидо, — сигурно нямаш търпение да караш отново.
— Не точно.
Дидо го погледна изненадано.
— Не изгаряш ли от нетърпение да излезеш на пистата?
— Искаш ли да чуеш нещо смешно? Никога не ме е било страх да се кача на летящ болид… наистина никога. До днес.
Дидо направи гримаса, но не каза нищо.
Джейсън извърна глава и прехапа устна, сякаш се колебаеше дали да сподели с нея, или не.
Реши да рискува.
— Дидо, всички предполагат, че съм безстрашен. Че не ме е страх от високите скорости и че умирам от нетърпение да се върна на пистата. Но аз не съм безстрашен. И никога не съм бил. Страхът предизвиква адреналина, а адреналинът ме прави добър пилот. Но точно сега съм изплашен. Изплашен до смърт да се върна в «Аргонавт».
— Какво искаш да кажеш?
— Всяка нощ сънувам кошмари как задният ми спойлер избухва или как някой състезател го откъсва, а аз губя контрол над колата и катастрофирам. Не че вече не съм катастрофирал. Дори много пъти. Но всеки път, когато катастрофирах, знаех причината. Обаче в Италия изгубих задния си спойлер, без да успея да разбера причината. Изгубих контрол и не зная защо. Преди обичах скоростта, обичах състезанията. Но сега… вече не съм толкова сигурен. Страх ме е да седна отново зад волана, а още повече ме е страх, че ще се проваля и ще предам семейството си и съотборниците си. — Обърна се към нея. — Дидо, случилото се в Италия ме промени. Не съм сигурен, че ще съм такъв състезател, какъвто бях…
Тя настойчиво се вгледа в него.
След това нежно го хвана за ръка.
— Знаеш ли какво ми каза веднъж чичо ми за героите? Героят не е човек, който никога не изпитва страх. Не. Героят е човек, който действа дори когато го е страх. Джейсън, не си оказвай сам прекалено голям натиск. Не бързай. Стъпка по стъпка. И трябва да знаеш следното: мисля, че можеш да се справиш.
И тя бързо се наклони към него и го целуна по бузата.
След това се отдалечи с танцови стъпки надолу по стъпалата на трибуната. Джейсън гледаше смаяно след нея.
Състезание 42 (Суперспринт)
Състезателно време: 29 мин. 32 сек.
Обиколка: 29 от 50
В Обиколка 29 на Състезание 42, след като и двамата се стрелнаха по южното крайбрежие на Тасмания с максимална скорост, Хорейшо Уонг свърна диво — и необяснимо защо — напряко на задницата на Джейсън и сряза като с нож задния му спойлер. Той се пръсна на хиляди парченца, а Джейсън изгуби контрол точно както в Италианското бягане.
При 795 км/ч.
Това, че Уонг беше цяла обиколка назад от Джейсън и на практика отпаднал от състезанието, правеше нещата още по-лоши. Той трябваше просто да направи път на «Аргонавт» да го задмине. Вместо това удари Джейсън право в задния спойлер.
Уонг поднесе рязко наляво, но успя да спре безопасно благодарение на една от мъртвите зони.
Обаче Джейсън отхвръкна надясно и после надолу, понесе се ужасен към океанските вълни.
Опитваше се да направи нещо с волана, но без резултат. Натисна педала за дюзите и се опита да отклони болида — и някак си успя да прекара «Аргонавт» по размагнетизираща ивица и по този начин намали магнитната мощност.
