По-младият глас:
— Правя това, което ми казват.
Възрастният глас:
— Обаче тя все още може да завърши между първите четирима. А училището не иска госпожица Пайпър да замине за Ню Йорк. Беше достатъчно неудобно, че трябваше да ѝ се разреши да учи тук — а после малкият Чейсър ѝ осигури голяма реклама в Италия. Обаче ще е върхът на сладоледа, ако опрем до нея да представлява училището в Ню Йорк. Искам да се погрижиш това да не се случи.
По-младият глас:
— След случая с Бейкър вече не можем да изтощаваме магнитни дискове с микровълни. Бях пуснал червеи и вируси в компютъра на питмашината ѝ, обаче тя качи нов файъруол, и то от добрите. Все пак смятам, че ще мога да намеря някой нов вирус, който да блокира системата ѝ.
Възрастният глас:
— Добре. Направи го.
Заглъхващи стъпки по чакъла — двамата събеседници се отдалечиха.
Джейсън се беше ококорил.
Познаваше тези два гласа.
Единият беше на Жан-Пиер Леклерк.
А другият на Върнолд Смайт — брилянтинената маймуна от училищния отдел за части и оборудване.
Утре преди състезанието трябваше да поговори с Ериъл.
Съмна се.
Зората завари Джейсън на върха на скалите с Дидо. Седяха вторачени в изгрева. Въпреки безсънната нощ се бяха уговорили да се видят. В интерес на истината Джейсън искаше да види Дидо преди състезанието — нейното присъствие му вдъхваше сили.
На хоризонта черни облаци обрамчиха издигащото се слънце.
— Как се чувстваш? — попита Дидо.
— По-добре — отговори той твърдо. — По-силен.
Очите му бяха вторачени право напред. Лице на пилот.
— А планът ти за Барнаби?
— Май ще проработи. Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията по записите. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив — прави по-широк завой, отколкото трябва, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои.
Дидо го хвана за ръката.
— Джейсън, желая ти късмет.
— Благодаря — отвърна той.
После погледна отново към хоризонта.
— Днес ще вали.
Дъждът блъскаше по правия участък пред стартовата бариера. Скрити от пороя, летящите болиди чакаха в боксовете, магнитните им двигатели бръмчаха тихо, пилотите и навигаторите бяха напрегнати. (Поради технически и други причини шестима ученици нямаше да участват в състезанието.)
Стартовата бариера на спортното училище използваше модела на някогашните римски стартови бариери, които са пускали колесниците: широка, наподобяваща арка структура, в която имаше трийсет по-малки арки, отворени към широката права. Всяка арка подслоняваше една кола, желязна решетка преграждаше пътя ѝ. След като се дадеше сигналът, решетките щяха да се отворят и да пуснат пилотите.
Дзън!
Решетките се отвориха рязко и подобно на конете, които изскачат иззад решетката по време на Мелбърнската купа, деветнайсетте коли на учениците от Международното училище за пилоти се стрелнаха изпод арките в дъжда и започнаха петдесетото и последно състезание от училищния сезон.
Групата се понесе над океана — болидите пореха леещия се дъжд — и се отправи към долната част на света.
Барнаби Бейкър веднага оглави колоната. Джейсън гледаше да не го изпусне.
Това беше необичайно.
В предишните състезания Зейвиър беше показвал ясно превъзходство над Барнаби в ускорението на права, а сега се задоволи да се лепне плътно зад съотборника си… сякаш му правеше кеф да пътува с три четвърти от бързината си.
Джейсън веднага се сети какво става.
Зейвиър правеше заслон на съотборника си.
Пазеше му гърба!
След като на него самия не му трябваха точки, той се опитваше да подсигури победата за Барнаби. Това щеше да го вкара сред първите четирима и щеше да попречи на Джейсън да замине за Ню Йорк.
Обаче веднага щом осъзна това Джейсън се изправи пред един много по-належащ проблем.
Защото в този момент, докато се носеха ниско над блъсканите от дъжда вълни, други състезатели започнаха да атакуват «Аргонавт».
Хоакин Кортес започна да се приближава отдясно, като се целеше право в задния му спойлер!
Ударът щеше да извади и двамата от състезанието, но на Кортес — който не можеше да се надява на място в първата четворка — изглежда, въобще не му пукаше. Джейсън се гмурна под него, направи нисък вираж, избегна удара…
… и в този момент Хорейшо Уонг го изпревари отляво. За разлика от Кортес, Уонг все още имаше шанс за място в челната четворка.
— Джейсън — изгърмя гласът на Сали в слушалките му. — Какво става?!
— Кортес току-що опита да се направи на камикадзе. Искат да ни изхвърлят от състезанието! — извика Джейсън. — Сигурно Барнаби го е подкупил!
— Какво ще правиш?
— Има само едно нещо, което можем да направим — да го надминем.
Джейсън натисна газта в момента, когато стигнаха до два айсберга, известни като Шикана, стрелна се пред Кортес — и зае 7-о място зад Барнаби на 1-во, Зейвиър — 2-ро, Варишна Кришна — на 3-то, Айзая Уошингтън — на 4-то, Ериъл — 5-о и Уонг на 6-о. Обаче Хоакин Кортес го преследваше по петите и търсеше възможност да го прецака.
Навлязоха в участъка с айсбергите.
Ако можеше, Джейсън щеше да се възхити на величествената гледка, която представляваха огромните ледени планини, но сега нямаше време за зяпане. Той наклони «Аргонавт» между белите грамади, като следваше точно извивките на ивиците размагнетизиращи лампи.
В този твърде ранен етап на състезанието всички поеха по обикновения маршрут.
Обаче Джейсън знаеше много добре, че с напредването на времето, когато положението стане отчайващо, това ще се промени.
След три обиколки започна елиминирането.
В началото елиминациите бяха относително ненабиващи се на очи. Второстепенни пилоти правеха катастрофи в тесните участъци на трасето или отпадаха заради технически проблеми.
Барнаби продължаваше да води, а Зейвиър да му прави заслон от второто място.
Следваха Варишна, Уошингтън, Ериъл и Уонг.
Джейсън и Кортес бяха по петите им.
Обаче щом броят на състезателите започна да намалява, обстановката рязко се увълчи.
Състезание 50
Обиколка: 35 от 51
Състезатели на пистата: 8
В Обиколка 38 Джейсън все още беше на 7-о място — т.е. предпоследен.
Беше започнал да се тревожи.
Основната му задача в това състезание беше да победи Барнаби, но в момента противникът му беше далеч пред него, на 1-во място, пазен от Зейвиър, докато Джейсън беше далеч назад — чак на 7-о. На пистата имаше общо осем състезатели, а пет от тях се намираха между него и Барнаби.
Хорейшо Уонг продължаваше да е на 6-о място пред Джейсън, а на 8-о зад него — Хоакин Кортес.
Кортес продължаваше да притеснява Джейсън, особено в участъка с айсбергите, като се опитваше да му разбие задния спойлер и взимаше завоите много остро — направо неразумно остро.
Накрая тъкмо целта му на всяка цена да закове Джейсън доведе до провала му. В един момент между айсбергите Джейсън взе един от завоите по-широко, като даде възможност на Кортес да нападне по права линия. Кортес веднага се възползва от възможността, без изобщо да помисли, че това може да не е шанс, а капан.
Защото Джейсън внезапно се наклони и зави, а Хоакин Кортес се блъсна в ледената стена.
Катапултиране. Взрив.
Колата на Кортес премина в небитието. Самият той и навигаторът му се спасиха с магнитните си парашути.
Но отпаднаха от състезанието.
Джейсън беше на последното място. Пред него Хорейшо Уонг се накланяше и взимаше завоите.
Джейсън разполагаше с три обиколки, за да го надмине.
Обиколка 37 — никаква възможност. Уонг решително му препречваше пътя, като от време на време използваше доста съмнителни отбранителни техники.
Обиколка 38 — Джейсън направи цялата обиколка на метър от задния спойлер на Уонг, но въпреки всичките си усилия все още не успяваше да го задмине.
Започна да се паникьосва. Времето изтичаше.
Профуча отново през Хобарт и започна Обиколка 39. Знаеше много добре, че тя може да се окаже последна за него.
Докато се носеше по открития прав участък, взрян в помръдващите стопове на Уонг, реши да нападне.
— Бъг, или ще надминем това копеле в тази обиколка, или отпадаме. Елиминират ни от състезанието и сбогом Ню Йорк, сбогом на всичко! Предлагам да го надминем през ледените Сцила и Харибда. Да кажеш нещо?
Бъг каза нещо.
— Приемам отговора ти за «да» — отсече Джейсън.
Пилотите в челото на класирането влетяха на скорост в участъка с айсбергите. Всички поеха по обичайния път, Уонг също.
Но щом Уонг зави надясно, по стандартния маршрут, Джейсън рязко зави наляво, между два по-малки айсберга, и пред очите му се откри гледката на две блъскащи се ледени планини.
