Рейтинговые книги
Читем онлайн Матю Райли Летящ старт - Unknown

Шрифт:

-
+

Интервал:

-
+

Закладка:

Сделать
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 57

— Проклетият идиот ни повреди управлението — изсумтя Джейсън, докато лапаше лъжица картофено пюре. — Оказахме се на погрешното място в най-неподходящия момент.

— О, не — възрази усмихнато Хенри. — Не, не, не. Ти, Джейсън, изгуби управлението си. Ти сам се постави на погрешното място в погрешното време.

— Хенри, остави ги… — Марта се начумери. Съпругът ѝ беше фен на състезанията от ФЛК. Непрекъснато ги гледаше по телевизията и обичаше да ги анализира — класически пример за разбирач по пантофи. Когато децата бяха на пет и на три, започна да им прави състезания с колички в задния двор.

Джейсън захапа въдицата.

— Не е така, тате! Не съм се поставил аз на погрешното място в погрешното време. Чисто и просто това си беше най-обикновен лош късмет…

— Не, не беше лош късмет. Беше състезание — настоя Хенри. — Мисля, че това ще е добър урок и за двама ви. Състезанието включва не само побеждаването на конкурентите, но и да избягваш онези, които не са толкова талантливи като теб.

— Джейсън, в състезанията няма справедливост — продължи той. — Може да направиш всичко както трябва и пак да не спечелиш. По дяволите, помня как веднъж в Сидни Класик водачът беше с две обиколки пред останалите и го блъсна един от последните, който тъкмо излизаше от питстопа. И той отпадна просто ей така…

Някой позвъни на вратата.

Хенри Чейсър стана, без да спира да разказва:

— Значи онзи беше много напред, но този тъп новак направо го закова. Боже, как се казваше? Много добър пилот. Младо момче. Преди няколко години го отнесе… Ох, как се казваше… Оня бе…

И докато отваряше вратата, си спомни. Обърна се и каза:

— Сиракюз! Точно така. Скот Сиракюз.

След това се обърна да погледне посетителя.

Скот Сиракюз стоеше на прага. Висок и официален.

— О, божичко! — заекна Хенри. — Та вие сте, вие сте…

— Добър вечер, господине. Казвам се Скот Сиракюз. Днес на състезанието се запознах със синовете ви.

— Ъъъ… да, да — закима Хенри Чейсър.

Джейсън стана от масата.

— Господин Сиракюз, какво правите тук?

Сиракюз не прекрачи прага.

— Дойдох да ти задам въпрос, Чейсър. О, и на брат ти също.

— Да?

— Чейсър, бях много впечатлен от начина, по който кара днес. С крака — и със сърце. Убеден съм, че с подходящи тренировки твоите умения могат да се подобрят значително. Освен това прекарах състезателния план на брат ти през професионална компютърна програма. Неговият състезателен план се оказа 97% ефикасен. Почти оптималният план за това трасе. Обаче сте получили плана с разположението на вратичките само две минути преди началото на състезанието. Братчето ти е съставило маршрута за две минути в главата си — а това е наистина впечатляващо. Накратко казано, мисля, че вие двамата сте страхотен отбор. Днес никой друг не ми хвана окото, освен вас. И тъй като работя в училището за пилоти в Тасмания…

Джейсън усети как сърцето му заблъска.

— Да?

— Господин Чейсър — продължи Сиракюз, — искате ли двамата с брат ви да дойдете да се обучавате в Международното училище за пилоти под мой надзор?

Джейсън се облещи.

Обърна се да погледне майка си. Очите ѝ направо щяха да изскочат. Погледна баща си, който стоеше със зинала уста. След това се обърна към Бъг. Лицето на брат му беше безизразно. Момчето избута стола си назад, доближи се до него, надигна се на пръсти и прошепна нещо в ухото му.

Джейсън се ухили.

— Какво каза? — попита Сиракюз.

— Каза, че вашият компютър сигурно е повреден, защото неговият състезателен план е съвършен. И пита кога тръгваме.

Втора частУчилището за пилоти

Международното училище за пилоти

Хобарт, Тасмания

Голям остров с формата на обърнат триъгълник е увиснал от долния край на Австралия.

Някога бил известен като Земя на Ван Димен, но днес го наричат простичко Тасмания.

Земята тук е хълмиста, сурова и неприветлива. Има назъбени високи крайбрежни скали, древни тропически гори и дълга мрежа открити лъкатушещи шосета. Разхвърляни по многобройните му полуострови се виждат мрачните руини от зиданите от пясъчник британски затвори, построени през 19 век — Порт Артър, Сара Айланд. Имена, които не би искал да чуваш, ако си бил престъпник по онова време.

Някога Тасмания е била краят на света. А сега беше на само два часа приятен път с летящ лайнер от Сидни.

Джейсън Чейсър стоеше на палубата на кораба, който плаваше нагоре по река Дъруент, и оглеждаше модерния Хобарт.

Със своята елегантна смесица от много старо и съвсем модерно Хобарт се беше превърнал в един от най-шарените градове на света. Двестагодишни складове от пясъчник се съчетаваха красиво с модерни сребристо-стъклени небостъргачи и извити мостове от титан над реката.

Поради една прищявка на съдбата целият остров беше собственост на Международното училище за пилоти, което го правеше най-голямото парче земя на света в частни ръце.

В началото на 2000-те австралийският щат Тасмания преживява упадък, а населението му застарява и намалява. Когато населението пада под 50 000, австралийското правителство се решава на необикновената стъпка да приватизира целия остров. Купувач се оказва петролна компания, която дори не предполага, че скоро ще се появи маглев. При разпродажбата на авоарите на фалиралата компания островът щат е купен от Филип Т. Йънгман, водач на група странни хора, които възнамеряват да организират школа за зараждащите се състезания с летящи коли.

Както се казва, останалото е история…

Джейсън и Бъг бяха деца на пустинята и никога не бяха виждали нещо подобно на източното австралийско крайбрежие.

По пътя към Тасмания лайнерът беше профучал край Сидни. Малко след Сидни видяха Осемте язовира — удивително инженерно и архитектурно постижение по протежение на тихоокеанското крайбрежие. Само преди няколко години инженерите буквално бяха задържали Тихия океан, докато изграждаха осем огромни водноелектрически централи на няколко мили от брега.

Осемте водопада, които величествено се стичаха по язовирните стени, предоставяха несекващ запас от чиста енергия и едно допълнително предимство: бяха се превърнали във второто най-посещавано място в света след пирамидите, както и в удивителен фон на ежегодното състезание на ФЛК в Сидни — Сидни Класик — едно от четирите състезания за Големия шлем.

Пътническият кораб влезе в Хобартското пристанище и Джейсън и Бъг взеха саковете си и тръгнаха към трапа. Двама невъзпитани младежи им преградиха пътя.

— Брей, да пукна, ако това не е малкият Джейсън Чейсър — подигра се Барнаби Бейкър. Беше на осемнайсет, цяла глава по-висок и по-широк в раменете от Джейсън. А сега беше и регионален шампион на ИТРШ — титла, пораждаща уважение в средите на състезателите.

Барнаби се обърна към своя навигатор — Гуидо Моралес, също на осемнайсет, с хитровати очета и много неприятен, и продължи:

— Гуидо, направо не знам, така че ти ми кажи: как някакъв изтърсак, който се е класирал на сирашкото последно място в регионалния шампионат, идва в спортното училище?

— Не мога да ти отговоря, Барн — отговори мазно Гуидо и поклати глава, докато оглеждаше Джейсън и Бъг. — Но дано да са подготвени, защото на място като това човек никога не знае каква катастрофа може да стане.

След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.

Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на «сирашки».

Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:

— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?

Бъг се вторачи в него с празен поглед.

— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.

Барнаби Бейкър замръзна заплашително.

Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.

— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.

— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.

Барнаби се ухили.

— Така ли? И какво каза?

— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.

Спортното училище се издигаше от другата страна на широката Дъруент, точно срещу пристанището. Беше блестяща сграда от стомана и стъкло, която приличаше на огромно платно.

Джейсън и останалите нови пилоти бяха въведени в подобното на пещера фоайе. От тавана висяха прочути болиди: оригиналният прототип на Уилмингтън, Н-1, висеше гордо в средата. От двете му страни бяха изложени «Боинг Хайпър Драйв» на Ферагамо, с който беше спечелил Мастърс, и една извита вратичка от Лондонското подземно състезание.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 57
На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Матю Райли Летящ старт - Unknown бесплатно.
Похожие на Матю Райли Летящ старт - Unknown книги

Оставить комментарий