Барнаби.
Кришна.
Ериъл.
В момента, когато Джейсън вмъкна «Аргонавт» в бокса, някъде над главата му се чу силен затихващ вой и изведнъж…
… цялото осветление в питлейна изгасна!
Питмашините замръзнаха.
Компютърните монитори потъмняха.
Всички се заозъртаха объркано.
Сали, която стоеше до «Аргонавт», погледна Джейсън.
Нямаше нужда да го казват на глас.
Повреда в електроснабдяването.
Ръчен питстоп.
Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината за броени секунди и монтираха на ръка шест нови магнитни диска, а Сали доля ръчно охладителна течност и смени цилиндрите със сгъстен въздух.
Очевидно другите отбори не бяха тренирали често ръчен питстоп, ако изобщо се бяха сещали за това, така че просто стояха объркани в боксовете.
Барнаби крещеше на своя старши механик, сочеше с ръце, ругаеше и го караше да побърза.
Кришна схвана, че трябва да помогне на своя механик, и изскочи от болида си.
Ериъл направи същото и макар да не беше тренирала ръчни питстопове толкова, колкото отбора на Джейсън, от останалите трима състезатели нейният екип се справи най-добре.
Докато завиваше един от магнитните дискове на ръка, Джейсън чу как старшият механик на Ериъл ѝ крещи:
— Нищо не разбирам! Някакъв гаден вирус току-що ни се стовари като цунами. Проникна през нашия файъруол! Обаче е толкова силен, че се е разпрострял из останалите компютри и е блокирал електрозахранването на питлейна.
Накрая големите печеливши от неочакваното спиране на тока се оказаха Ериъл и Джейсън.
Тя беше влязла в питлейна на 3-то място, а сега излетя по него към трасето вече на 1-во!
Кришна даде газ след нея на 2-ро.
Барнаби беше големият губещ — може би защото не излезе от колата си през целия ръчен питстоп и ругаеше старшия си механик, вместо да му помогне.
Затова излезе на трасето на 3-то място…
… само на една кола дължина пред Джейсън Чейсър.
Играта беше започнала.
Състезание 50
Обиколка: 50 от 51
Състезатели на пистата: 4
През оставащите две обиколки Джейсън настъпваше Барнаби Бейкър по петите.
По някакъв странен начин сега Джейсън се чувстваше уверен. Зейвиър вече беше извън състезанието, както и Кортес и Уонг, които се бяха опитали да го изхвърлят от надпреварата. А сега Барнаби беше на мушката му.
Той знаеше слабостта на Бейкър — острите десни завои — а такива скоро щеше да има предостатъчно.
През Шикана… между айсбергите.
Джейсън се изравни с Барнаби.
Най-добрата възможност беше в края на участъка с айсбергите при един остър десен на влизане в тунела, издълбан в последния айсберг.
Лъкатушеха между айсбергите. Джейсън се приближаваше все повече и повече до Барнаби, извисяваше се заплашително над него.
Наближиха последния айсберг и Джейсън се приготви за атаката, притиснат към Барнаби откъм вътрешната страна, в очакване да започне както обикновено широк завой…
… но Бейкър не направи нищо подобно.
Вместо това взе завоя почти безупречно, блокира Джейсън…
… и запази позицията си!
Джейсън беше потресен.
«Това не биваше да се случва!» — изкрещя той наум.
Барнаби никога не беше взимал острите завои по този начин. Дори в предишното Състезание 49!
«Не, просто извади късмет», каза си Джейсън и започна да се приготвя да надмине Барнаби в острия десен завой пред участъка, водещ към сушата.
Обаче Барнаби отново обърка плановете му — взе завоя добре и отблъсна нападението.
— Как успяваш, Барнаби? — попита Джейсън на глас. — Откъде знаеш…
И в този миг една мисъл го порази като удар с бухалка…
… и му разби сърцето.
Дидо!
Скок в миналото:
Тази сутрин Джейсън и Дидо седяха на скалите и гледаха изгрева на слънцето. И Джейсън ѝ разказваше как днес планира да победи Бейкър:
— Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията, записани на видеодиск. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив; отваря го по-широко от нужното, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои…
И един друг спомен се стовари отгоре му.
Денят, в който беше споделил с Дидо за своите кошмари и за най-големия си страх: да не му откъснат задния спойлер. На следващия ден Хорейшо Уонг безмилостно беше откъснал задния му спойлер; а те с Бъг едва не се убиха.
Най-големият му кошмар се беше сбъднал.
Случилото се едва не беше унищожило самочувствието му.
«О, Дидо… помисли си той. — Не е възможно!»
Но доказателствата бяха очевидни. Щом кажеше нещо на Дидо, враговете му го знаеха още на следващия ден.
Дидо беше от отбора на Барнаби и Зейвиър.
Мислите му се върнаха към Състезание 50.
«Аргонавт» профуча над старт/финала и започна последната обиколка, Обиколка 51.
Ериъл водеше.
Кришна караше на 2-ро място.
Празно пространство. След това Барнаби на 3-то.
И накрая Джейсън на 4-то.
По същество Състезание 50 се беше разделило на две състезания: между Ериъл и Кришна за победата; и второ между Джейсън и Барнаби за 3-то място.
Що се отнасяше до Джейсън, Ериъл и Кришна бяха без значение — както и да завършеше състезанието между тях, това нямаше да промени неговото място в генералното класиране. Всичко, което трябваше да направи, беше да победи Барнаби, за да отиде в Ню Йорк. Така както стояха нещата, 3-тото място в това състезание не беше по-лошо от 1-вото.
Надолу по правата покрай океана и за последен път през Шикана.
Джейсън продължаваше да настъпва Барнаби, опитваше се да намери начин да се промъкне покрай него.
Влязоха в участъка с айсбергите.
Джейсън се замисли дали да не мине отново по маршрута между трите блъскащи се айсберга, обаче реши, че щастието може да му изневери. По-добре да остане като залепен за опашката на Барнаби — все някак си ще успее да го надмине.
Но не успя да го направи сред айсбергите.
Барнаби го блокираше, понякога нагло препречваше цялата писта, за да отблъсне атаката му.
На север обратно към Тасмания.
След това в участъка, който водеше към сушата.
Още остри завои и опровергавайки предишните си несполуки, Барнаби взе всички добре — обаче сега Джейсън го притискаше на всеки завой, колите им влизаха и излизаха почти страна до страна.
Докато Джейсън и Барнаби се бореха в централната част на Тасмания, Ериъл Пайпър, след като беше провела едно почти съвършено състезание, прекоси старт/финала с пет секунди преднина пред Варишна Кришна и се класира на 1-во място.
Барнаби и Джейсън продължаваха да се състезават.
След като Ериъл и Кришна се класираха на 1-во и 2-ро място, за тях двамата още нищо не беше решено — който от тях спечелеше тази битка, щеше да замине за Ню Йорк.
Носеха са с рев и свистене по великолепния Тасманийски мост и наближаваха последния завой в състезанието — остър ляв под надлез на магистралата — и тогава Джейсън внезапно даде газ от вътрешната му страна…
… и го изяде!
Когато се показа старт/финалът, носът на «Аргонавт» започна леко да излиза пред муцуната на «Дяволска колесница».
— Неее! — изрева Барнаби.
А след това направи нещо напълно неочаквано.
Паникьосан и отчаян, блъсна силно Джейсън — и двете коли се отклониха над близката ивица размагнетизиращи светлини.
Джейсън се опитваше да се пребори с кормилото — но напразно. Виждаше как пред очите му неговите магнитни дискове се изпразват с поразителна скорост.
За негов късмет същото се случваше с колата на Барнаби. Тя също губеше цялата си магнитна мощност.
В този момент Джейсън видя накъде го бута Барнаби — право в една дебела бетонна колона, подпираща надлеза над главите им.
С ужасно скърцане и хрущене «Аргонавт» облиза колоната и се обърна на една страна, плъзна се още малко и се спря в следващата колона.
«Дяволска колесница» изигра същото представление, но се обърна на дясната върху пътя и сочеше назад.
Двете коли бяха под надлеза на магистралата, неподвижни, и от тях се вдигаше пушек.
— Как си? — подвикна Джейсън на Бъг: двамата висяха странично — само коланите ги държаха да не паднат.
Бъг отговори, че е добре.
Джейсън също беше добре, но предната част на «Аргонавт» беше опряна в колоната, така че Джейсън не можеше да се измъкне от кабината.
— Бъг! Правилникът на професионалните състезания! Пилот през старт/финала. Ти трябва да пресечеш старт/финала. Дръж!
Свали волана на «Аргонавт», както си беше оборудван с транспондер. Правилникът на ФЛК гласеше, че ако болидът не може да прекоси старт/финала, пилотът или навигаторът могат да завършат, ако прекосят линията с оборудвания с транспондер волан в ръце.
Джейсън подаде волана на Бъг и викна:
— Бягай! Бягай!
Бъг успя да се освободи от колана и буквално изпадна от кабината и се стовари тромаво на пътя. Обаче бързо стана, взе волана от ръката на Джейсън и хукна по магистралата.
