По-рано кадровите въпроси — кой каква длъжност да заеме, на кого каква работа да се възложи — се решаваха само от шефа. Сега, откакто Себастиян стана съветник, той имаше право да оспорва решенията на Монаха и когато възникваха разногласия, арбитър ставаше висшата инстанция — управлението, на което бе подчинен разузнавателният център. Себастиян имаше връзки там и затова Монаха не можеше да не се съобразява с него. Получи се така, че Михаил неволно стана причина за ново изостряне на отношенията между шефа и неговия твърдоглав съветник. Монаха имаше намерение да повери на Михаил отдела за подготовка на агенти за Изтока. Себастиян се противопостави рязко. В края на краищата беше взето компромисно решение и Михаил беше назначен за консултант в този отдел. Той имаше за задача да коригира плановете за подготовка и изпращане на агенти в Съветския съюз. Себастиян постави условие Михаил да няма пряк контакт с агентите, за които се съчиняваха легенди. Освен това Михаил невинаги можеше да знае кога и как се използуват неговите съвети и дали изобщо се използуват.
Например на него му даваха изходните данни — професия, възраст, биографични сведения и той трябваше, като се базира на знанията си за бита и обичаите, подобно на романист, най-детайлно да опише бъдещия живот и линия на поведение на неизвестен за него човек така, че в тази инструкция да се предвидят всички предполагаеми капани и начин за измъкване от тях. Себастиян строго контролираше продукцията на Михаил.
Всичко това означаваше, че засега Михаил не можеше и да мисли за каквато и да е друга работа. Той чувствуваше явното недоверие на Себастиян към себе си и беше принуден да се посъветва с Монаха. Последният му препоръча да не се разстройва. „Ще почакаме, всичко ще се оправи“ — каза Монаха, но както стана ясно, наложи се дълго да чакат.
Връзката с полковник Марков беше сигурна и Михаил редовно съобщаваше всичко, което вярваше, че ще му послужи. В края на първата година Марков съобщи, че благодарение на легендата, която Михаил беше разработил за неизвестен му агент и изпратил на Марков, той е бил разкрит от чекистите в един голям индустриален град. След известно време пристигна писмо, в което Марков благодареше на Михаил за ценните данни за структурата на Разузнавателния център и неговите сътрудници. Особено важно беше съобщението за мястото на предполагаем от съвета на НАТО строеж на подземен склад за термоядрено и химическо оръжие със стратегическо предназначение. Значи неговите усилия не отиваха напразно. Той съзнаваше, че е полезен, иначе не би понесъл своето съществуване в Разузнавателния център. А писмата от жена му, от Мария, говореха за друго — че той е необходим за две любими същества.
Провалът на въпросния агент предизвика у Себастиян нови подозрения към Михаил. Разбира се, агентите можеха да се провалят по естествен начин, т.е. благодарение бдителността на съветските контраразузнавачи или поради собствена непредпазливост. Но Себастиян нямаше да бъде Себастиян, ако не свързваше този провал с обстоятелството, че Михаил Тулев, макар и непряко, имаше пръст в подготовката на разобличения агент. По настояване на Себастиян беше назначена специална комисия за разследване причините на провала. В продължение на три месеца тя анализира всички материали и стигна до извода, че агентът е могъл да попадне в полезрението на съветското контраразузнаване или поради непредпазливост, или в резултат на неточност във фалшивите документи. Комисията изключваше предателство от страна на сътрудниците.
Този извод помогна доста на чекистите. За да отклонят подозренията от Михаил, по контролирания канал за връзка с Центъра беше изпратена шифрограма, в която агентът съобщаваше за подозрително дългото задържане на документите му при регистриране и въпроса къде е получил паспорта.
Въпреки това Михаил разбра, че губи доверието на Себастиян: постепенно го отстраниха от предишната му дейност и три месеца той беше без всякаква работа, след което му предложиха да премине в аналитичния отдел. Възложиха му най-отегчителната работа — да изстисква от купчината периодични издания трохи, полезни за разузнаването сведения и да прави справки. Можеше със сигурност да се каже, че го изтикаха на заден план и му дадоха да разбере, че е време да помисли за по-нататъшната си съдба.
Гордостта на Михаил не пострада, но той не можеше да се примири с новото си положение, което до голяма степен го лишаваше от възможността да бъде полезен за Марков. Михаил отново се обърна с молба към Монаха за сериозен разговор. Монаха напук на Себастиян (когато Михаил се обади по телефона, Себастиян се намираше в кабинета на шефа) го покани в къщи.
Михаил беше напълно искрен, когато се оплака на Монаха от своето положение и проявено недоверие към него. Монаха разбираше всичко, но го помоли да счита преместването в аналитичния отдел за временно, да потърпи малко и всичко ще се оправи. Намекна, че в скоро време се набелязва голяма операция, за която ще са нужни опитни като него хора, способни да решават сложни задачи в изключителни условия и тогава за Михаил ще се намери много по-интересна работа от сегашната. Монаха го съветваше да не обръща внимание на този смахнат кретен Себастиян и спокойно да изчака още някой и друг месец. Михаил беше доволен от сърдечното благоразположение на Монаха.
Мина обаче почти половин година, преди да настъпи обещаната от шефа промяна.
През февруари Монаха се обади на Михаил и срочно го покани в кабинета си.
Той не беше сам. На канапето седеше солиден господин, който леко кимна с глава в отговор на поздрава. Монаха не сметна за нужно да представи непознатия на Михаил. Вероятно той просто показваше на този важен господин кандидатите за предстоящата работа.
Разговорът бе продължителен. Монаха попита дали Михаил не е забравил езиците, конкретно какво е положението с испанския и португалския. Михаил отговори, че е добре с испанския, но португалския малко го е забравил. Вторият въпрос се отнасяше до познанията му за Африка. Михаил разказа накратко за своето половингодишно пребиваване в Алжир по време на Втората световна война. Повече въпроси не последваха и Монаха освободи Михаил.
На другия ден отново го повикаха, но този път шефът беше сам.
За разлика от Себастиян, Монаха смяташе, че агентът ще изпълни по-добре своята задача, ако е запознат пълно и ясно с общия смисъл и целта на операцията, разбира се, в пределите на допустимото. Затова той изложи задачата, поставена от Разузнавателния център. Без да обявява поръчителя, той обясни, че от тях се иска негласно да определят истинското състояние на португалските колониални войски. Доколкото Михаил можа да разбере, от това зависеше помощта на влиятелни финансови групировки към португалския фашистки режим. Разбира се, тези групировки биха могли да изпратят свои официални пратеници, но обикновено на пратениците показват това, което поставя просителите в изгодна светлина, и скриват от тях онова, което не е изгодно. За да се разбере истинското състояние на нещата, а не декларациите, трябва да се надзърне зад паравана, и то скрито от стопаните, иначе ще успеят да заметат боклука зад вратата. Главното е всичко да се види на място от сигурен човек.
Така се мотивираше Монаха и Михаил отлично го разбра.
Михаил имаше два месеца за подготовка. През това време той трябваше да опресни знанията си по португалски език и да състави план за проникване в колониалните войски — тук му се предоставяше пълна свобода. Михаил зададе само един въпрос: в коя португалска колония трябва да отиде? Монаха каза: най-добре ще бъде да отиде там, където ще може най-бързо и безпрепятствено да се установи, тъй като няма да има много време за изпълнение.
Себастиян нямаше нищо против новото назначение на Тулев, доколкото това не касаеше работата на източния отдел, намиращ се под негова опека. Напротив, той се зарадва, като се надяваше, че Михаил може да си строши главата в Африка. Михаил също имаше основание да се радва. Първо, измъкваше се от омразната кабинетна работа. Второ, най-после дойде дългоочакваният шанс да изпълни една много важна задача на Марков — да открие следите на опасния военен престъпник Гюнтер Хофман, които бяха изчезнали към Пиренейския полуостров. Трето, предоставяше му се възможност да постигне и една лична цел — да намери Карл Брокман, убиеца на баща му. Съществуваше ли риск лично за него, за неговия живот? Да, съществуваше, и Михаил знаеше това.
