Обиколка: 120 от 120
«Аргонавт» се носеше над река Хъдсън с максимална скорост. «Везир» на Етиен Труво летеше до него, като го почукваше и блъскаше — в последната обиколка на Състезание 3, с още само един завой пред тях, страховития Лакът на статуята, Джейсън и французинът бяха начело и се бореха за победата.
Светът около Джейсън изглеждаше размит. Сградите на Ню Йорк Сити. Мостовете. Огромните летящи трибуни покрай реката.
Това състезание беше мъчително. Мъчително и сурово.
И се беше свело до това.
Един завой, двама състезатели.
«Аргонавт» се гмурна в Лакътя. Същото направи и «Везир».
Джейсън се бореше срещу гравитационните сили.
6G…
«Везир» още беше до него.
7G…
«Аргонавт» почна да се тресе. Джейсън се вкопчи във волана с все сили.
8 G и зрението на Джейсън започна да се помрачава — първите признаци за предстояща загуба на съзнанието.
«Не бива да губя съзнание — каза си той. — Не бива да губя съзнание!»
Обаче «Везир» продължаваше да е до него. Дори по-лошо — промъкваше се покрай него откъм външната страна на ужасния завой!
«Как го прави този Труво!?»
8,5 G…
Започна да му се гади. Никога не беше удържал при толкова голяма гравитационна сила — всичко, за което можеше да мисли, беше, че «Везир» се промъква покрай него, изпреварва го, побеждава го. А той трябваше да спечели, ако искаше да остане в Мастърс.
Трябваше да спечели.
Да спечели.
В този миг краят на огромния остър завой се видя и…
… Джейсън изгуби съзнание.
«Аргонавт» се измъкна от Лакътя.
Джейсън се беше свлякъл на седалката като парцалена кукла.
Смътно чуваше как Бъг пищи от ужас, докато болидът излизаше от контрол и прелетя над ивицата размагнетизиращи лампи, обточили двата края на завоя, подскочи и падна с ужасен плясък в пристанището. Разхвърчаха се парчета. След това болидът се блъсна във фюзелажа на друга кола, катастрофирала по подобен начин още в началото на състезанието.
Нямаше начин да катапултират.
Нямаше шанс да оцелеят.
«Аргонавт» се взриви.
Джейсън се събуди с вик — потънал в пот и останал без дъх.
Огледа се.
Беше в спалнята на братовчед си в Ню Джърси. Бъг беше в леглото до него и си спинкаше спокойно.
Дигиталният часовник на нощното шкафче показваше 04:40.
Още не беше събота.
Състезание 3 още не бе проведено.
Всичко беше само лош сън. Адски отвратителен сън.
Обаче изпитаните в съня чувства не си отиваха: съкрушителното желание на Джейсън да спечели, болката, когато видя Труво да го изпреварва, гаденето от гравитационните сили, загубата на съзнание и най-лошото — страхът му от този завой.
Просто не харесваше Лакътя на статуята — това беше може би най-трудният завой във ФЛК и днес, независимо дали му харесва, или не, щеше да го взима по веднъж на всяка минута цели два часа.
Ню Йорк Сити, САЩ (събота)
Състезание 3: Преследването
Състезание 3 от сериите Мастърс беше разновидност на състезанието, известно като «Масово преследване».
Точно като в преследванията, които влизаха в училищния шампионат, състезателите се носеха по сравнително къса кръгла писта. В Състезание 3 това беше обиколка на остров Манхатън, която започваше и свършваше при Бруклинския мост. Всяка обиколка продължаваше приблизително една минута — оттам идваше приказката «по-кратко от нюйоркска минута».
Друга характеристика на пистата бяха препятствията:
Първо, йонните водопади, които се стичаха от всички нюйоркски мостове. Приличаха на обърнати обратно фойерверки: проблясващите златисти частици от водопада предизвикваха хаос в магнитните и електрическите системи. Ако пилотът пропуснеше дупката в (движещите се) водопади и минеше през падащата завеса от златисти йони, от другата страна излизаше само обвивка на болид. Без енергия — нито магнитна, нито електрическа. Обикновено след това ставаше по някоя ужасна катастрофа.
Второ, месомелачките : по трасето имаше две кръстовища — на остров Рузвелт и на остров Уорд-Рандъл (всъщност това беше един остров, но преди са били два — оттам двойното наименование). Ако завиеха надясно, пилотите можеха да поемат по по-дълъг и с по-малко опасности маршрут. Ако поемеха по лявото разклонение, маршрутът бе много по-кратък — но и в двата случая ги чакаха дебели четирийсет метра стоманени стени, в които имаше тесни тунели. Проблемът беше, че стените им се отваряха и затваряха като ириси. Ако пилотът решеше да поеме по късия маршрут и попаднеше в затварящ се тунел, може да бъде смазан — оттам и прякорът «месомелачка». Често отчаяли се състезатели избираха да поемат по късия маршрут, пропускаха отварянето на тунела и губеха повече време, докато го чакаха да се отвори пак.
В допълнение в края на супербързата и супердългата права «Хъдсън» заплашително се изправяше Лакътят на статуята. Той беше последното предизвикателство пред всеки пилот — изправянето на собственото ти тяло срещу желанието ти да победиш. Както се беше случило на Джейсън в съня, не беше необичайно пилотите да се нокаутират сами, докато взимат Лакътя, защото са позволили на желанието за победа да замъгли разума им.
Имаше и още една допълнителна характеристика, която беше уникална и се срещаше само в това състезание. Беше известна като Правилото за 15-те секунди.
Накратко казано, състезателите трябваше да спазват 15-секундна дистанция от водача. Когато водачът минаваше под мостовете, се включваше таймер. След 15 секунди златистият цвят на йонния водопад преминаваше в червен и отворът в него се затваряше и го превръщаше в непревземаема стена от йони. Това означаваше, че ако не си на петнайсет секунди след състезателя пред теб, си аут от състезанието.
На този етап от Мастърс, след като бяха останали само осем участници, точкуването също се беше променило.
В последните две състезания победителят също получаваше по 10 точки. Обаче класиралият се на 2-ро място сега получаваше само 8 точки; 3-тият получаваше 6 точки; 4-тият получаваше четири точки; 5-ият — 2 точки, а последните трима — нищо. НЗ — незавършилите — също не получаваха точки.
За Джейсън положението беше ясно.
Той имаше само 8 точки и беше на 8 точки от водачите в класирането, така че в това състезание трябваше да завърши на едно от челните места — на първо или второ — а другите състезатели да се класират назад или въобще да не завършат.
Обаче ако бе научил нещо през този година, то беше, че в състезанията с летящи коли може да се случи всичко.
На разсъмване Манхатън се беше превърнал в гигантски стадион.
Огромни тълпи се трупаха по външните брегове на Ийст Ривър, Хъдсън и Харлем. В самия Манхатън нюйоркчани бяха превзели всяко място, откъдето можеше да се гледа — като се почне от парковете и сградите и се стигне до главните магистрали, които минаваха по краищата на острова: булеварда «Хенри Хъдсън», Уест стрийт и булевард «Франклин Рузвелт».
Обектът на това масово зяпане бяха…
… осемте ръмжащи летящи болида, зависнали над вълните на Ийст Ривър в сянката на могъщия Бруклински мост.
Джейсън и Бъг седяха присвити в «Аргонавт» и оглеждаха реката.
«Марсилският сокол» на Фабиан беше вляво от тях, а «Везир» на Труво — отдясно. Джейсън беше разбрал, че «Везир» е кръстен на коня на Наполеон.
Светофарите светнаха зелено и състезанието започна.
Ню Йорк Сити, САЩ (събота)
Състезание 3: Преследването
Обиколка: 1 от 120
Осем болида.
120 обиколки.
На много къса писта.
На Джейсън трите нюйоркски реки му приличаха на непрекъсната канавка, обградена от стени с крещящи зрители, на места обкрачена от мостове, от които се стичаха златистите йонни водопади.
Първият мост след Бруклинския беше Манхатънският, който беше толкова близо до първия, че йонният му водопад се включваше едва след Обиколка 2. Но следващият мост, огромният Уилямсбърг, както всеки първи завой във ФЛК, щеше да се окаже трудно място.
Златистият му водопад със сигурност работеше — и по времето, когато стигнаха до него, осмината състезатели трябваше да се подредят в индийска нишка, за да успеят да минат през тесния отвор в пердето от златисти йони.
Повърхността на Ийст Ривър се стрелкаше под носа на «Аргонавт». Джейсън натисна докрай всички лостове и се наклони за левия завой към малкия отвор под моста Уилямсбърг.
Видя моста, видя отвора, видя всички коли, които се стрелкаха около него, и си помисли: «Как ще успеем да минем?».
Но в мига преди мостът да се извиси пред тях всички коли се приближиха като зъбите на цип и с рев — ру-ум-руум-руум-руум — минаха през тесния отвор.
Докато прелиташе през отвора в друг водопад по средата на маршрута, Джейсън видя, че една кола не успя да се справи и вместо през отвора, се стрелна през каскадата от йони. Беше вторият пилот на ВВС на САЩ Дуейн Левицки със своята Кола №23 от модифициран изтребител Ф-55.
