«Аргонавт» изостана и резултатът беше колкото изненадващ, толкова и смайващ.
Фабиан, който допреди секунда натискаше яко срещу колата на Джейсън, изведнъж се озова без никакво противодействие. Стрелна се встрани и напред и преди да успее да направи каквото и да било, видя как стабилизаторът му отряза предното крило на «Везир»!
Очите на Труво щяха да изскочат, докато гледаше как крилото му полита надолу — и в този момент той изгуби контрол и болидът му залитна надясно, опасно близо до края на виещия се мост и бездната под него. Това беше миг преди да се разбие със страшна сила във вертикалната бетонна рамка на входа за тунела в края на огромната пещера.
Колата се блъсна в скалата.
Със 700 км/ч.
За част от секундата «Везир» се превърна от летяща кола в огнена топка.
Взривът заехтя из пещерата и зрителите ахнаха ужасено. Труво и навигаторът му щяха да оцелеят, макар и замаяни и зашеметени — спасени благодарение на усилената кабина и системите за защита при сблъсък. «Везир» обаче никога вече нямаше да участва в състезания.
Остана да лежи размазан от дясната страна на тунела, препречвайки част от входа.
Джейсън продължаваше да се движи с висока скорост — маневрата му със спирачките беше само за миг, така че не беше дал възможност на Фабиан да спечели голяма преднина. Двамата профучаха покрай горящия «Везир» и хлътнаха в двулентовия тунел.
Тунелът правеше широк десен завой — подлагаше на изпитание устойчивостта на пилотите на гравитационните сили също като Лакътя на статуята, преди да ги въведе във втората от Пещерите близнаци.
Голямата пещера.
В сравнение с нея Малката пещера беше джудже.
Голямата пещера беше най-голямото подземно пространство на света. Беше открито само преди две години и беше невероятно изумително. Имаше десетки водопади, сталагмити с височината на небостъргач се издигаха в огромната пещера, някои свързани със скални мостове. Водата се стичаше по тях в искрящи пръски, преди да изчезне надолу в мрака.
Извит мост минаваше по дължината на цялата пещера и тъкмо над него се понесоха болидите, като правеха зигзази между буйните струи вода.
Ромба, след него Фабиан — и накрая Джейсън.
Под виковете и свирканията на зрителите по летящите трибуни тримата състезатели профучаха над скалистия път и изчезнаха в последния участък на Безкрайния тунел — участък, който свършваше при Ниагарския водопад.
Ниагарският водопад.
Гледката — величествена. Шумът — оглушителен. Тълпите, струпали се около най-прочутия водопад на света, шумяха и се пукаха от нетърпение.
Всички погледи бяха впити в дупката в подножието на водопада, и всички чакаха да видят кой от състезателите ще излезе първи.
Беше Алесандро Ромба.
Зрителите пощуряха.
Фабиан излезе втори — а накрая остана Джейсън.
Трите болида се стрелнаха нагоре по склона откъм страната на САЩ и спряха почти едновременно пред дългия тесен пешеходен мост без перила, който се простираше над реката.
Джейсън изскочи от «Аргонавт» и подгони Ромба и Фабиан по дългия тесен мост.
От другата страна на моста имаше четири подиума. И на тях бяха трофеите на пилотите.
Трофеят на Ромба беше италианското знаме. Той го грабна, обърна се и хукна обратно към колата си… и към връщането при старт/финала.
Трофеят на Фабиан беше типичен за него: негова снимка в рамка, сниман застанал до «Марсилски сокол». Той я грабна и се втурна обратно, като почти блъсна Джейсън, докато се разминаваха на тесния мост.
Джейсън стигна до подиумите последен.
И видя трофея, който бе направила майка му.
Той блестеше на слънчевата светлина като съкровище, а над него имаше дъга, образувана от водните пръски и слънчевите лъчи — приличаше на ореол.
Мека вълна.
Боядисана в златисто.
Златното руно.
Също като своя съименник от митовете Джейсън грабна руното, обърна се и хукна с все сили към своята колесница.
Състезание 4: Търсенето
Участък: Безкрайния тунел (навътре)
Джейсън скочи в «Аргонавт» и натисна газта. Болидът изрева, направи пълен кръг високо над водопада и се стрелна като куршум обратно в Безкрайния тунел.
Отново в мрака.
Обратно към старт/финала.
Джейсън промушваше «Аргонавт» през проходите на Безкрайния тунел, накланяше се наляво, плъзгаше се надясно, стремеше се да изпревари Ромба и Фабиан по пътя към финала.
Видя червеният стоп на Фабиан да просветва немного далеч напред. И изведнъж в слушалките му се чу глас с френски акцент:
— Момче, не можеш да спечелиш.
Фабиан.
Някак си беше успял да открие радиочестотата на Джейсън и сега в най-смазващата фаза на състезанието беше решил да проведе психическа атака. Това беше много неморално, но не и незаконно.
— Защо продължаваш да се мъчиш? — продължи Фабиан. — Та ти се справи много добре за дете. Защо не оставиш надпреварата на мъжете, а?
Джейсън беше впил поглед в задния спойлер на французина.
— Дръж се, Фабиан. По петите ти съм — каза той решително.
И това беше самата истина.
Той непрекъснато смаляваше преднината на французина, докато се стрелкаха през тесните скалисти тунели, и то толкова много, че когато стигнаха Голямата пещера, «Аргонавт» изскочи до «Марсилски сокол» на широкия трилентов мост.
Фабиан видя Джейсън и се намръщи.
Джейсън му се оплези.
В отговор Фабиан го блъсна.
Обаче Джейсън зави и намали силата на удара.
Това, изглежда, раздразни Фабиан още повече, защото щом поеха нагоре по дългата рампа на Голямата пещера, той отново блъсна «Марсилски сокол» в «Аргонавт».
Обаче Джейсън беше готов за това и удържа. Двете коли се носеха с рев нагоре по моста и влязоха в широкия (сега ляв) завой на тунела, който свързваше Голямата с Малката пещера.
Накланяне в завоя.
Труден полет.
Бърз полет.
Фабиан от вътрешната, Джейсън от външната страна на завоя; колите им летяха с толкова висока скорост, че направо разкъсваха тъканта на въздуха.
За един кратък миг Джейсън успя да види очите на Фабиан зад визьора на каската — видя ги да проблясват към него с чиста подигравка и омраза.
— Момче, ще ти видя сметката.
— Не днес обаче — отговори Джейсън.
— И защо не?
— Защото се сетих нещо, за което ти не си.
И докато го казваше, завършиха последния участък от завоя заедно — страна до страна — Фабиан отляво, Джейсън отдясно. И онова, което Джейсън си беше спомнил, изведнъж изскочи пред тях. Останките от колата на Труво.
Фабиан изкрещя.
И скри очите си с ръце, когато «Марсилски сокол» се стрелна право през отломките от «Везир» — и отломките от вече две рена се разхвърчаха във всички посоки като звездопад.
Централната секция от колата на Фабиан оцеля, но за негово нещастие предният и задните спойлери, както и крилата, не можаха.
Очуканите останки от колата му се посипаха в мрака под моста…
Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко какво въздействие оказа тази катастрофа върху сериите Мастърс.
Фабиан току-що бе станал НЗ — което означаваше, че изобщо няма да вземе точки от състезанието. За него сериите Мастърс бяха свършили.
Борбата за спечелването им щеше да се води между последните двама състезатели на пистата: Алесандро Ромба и Джейсън Чейсър.
Сега, когато двете рена завинаги го бяха оставили на мира, и на крилете на огромно количество адреналин, Джейсън вече оглеждаше стопа на Алесандро Ромба.
Ла Бомба Ромба.
Пилотът №1, състезателят, който искаше да стане първият, спечелил Големия шлем, човекът, който тази година още не беше надминаван.
«До днес», помисли си Джейсън.
Състезание с два коня.
Ромба бягаше.
Джейсън преследваше.
Преследваше го с все сили.
По цялата дължина на Малката пещера, след това в подобния на лабиринт тунел.
Ромба караше яко.
Джейсън управляваше безпогрешно.
За двайсет минути съкрати преднината на №1 на света до една дължина на кола и тогава…
… слънчевата светлина ги заля, когато изскочиха заедно от тунела.
Вече летяха над междущатската магистрала, която се извиваше наляво и надясно, заобикаляйки гори и хълмове. Джейсън следваше Ромба по петите и превръщаше живота на световния шампион в ад.
След малко Джейсън атакува — опита се да се промъкне от лявата страна на Ромба.
Ромба затвори пътя — леко и законно.
Джейсън опита отново — този път отдясно.
Ромба отново го блокира.
Джейсън упорстваше — ту отляво, ту отдясно, търсеше пролука да се шмугне, без да показва никакво уважение към пилот №1.
Джейсън отново тръгна наляво — Ромба реагира и зави натам — обаче този път ставаше дума за лъжливо движение и Джейсън се стрелна надясно и се промъкна покрай Ла Бомба, който се беше отклонил твърде много вляво!
Тълпите покрай магистралата направо зяпаха.
А после се разкрещяха от удоволствие.
