Рейтинговые книги
Читем онлайн Матю Райли Летящ старт - Unknown

Шрифт:

-
+

Интервал:

-
+

Закладка:

Сделать
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57

На две коли разстояние зад Джейсън колата на Левицки излезе от другата страна на водопада без видими белези, че нещо не е наред, но това беше само привидно.

Беше изгубила цялата си енергия.

Бавно, колебливо и неизбежно болидът занесе надясно, после почна да пада в дъга и накрая спря в мъртвата зона пред зрителите на източния бряг. И отпадна от състезанието.

— Играта започна — подвикна Джейсън.

Това изобщо не можеше сравни с опита му от спортното училище. Пилотите се блъскаха и бутаха. А тълпата сякаш… ами сякаш искаше кръв. Джейсън имаше чувството, че участва в римско надбягване с колесници.

Фабиан и Труво, двамата пилоти на «Рено», очевидно бяха решили да му стъжнят живота. През цялата първа обиколка — а и във втората и третата — го притесняваха, като нанасяха премерени удари по предния и задния му спойлер. Заплашваха го с наточените си предни стабилизатори.

Всеки път, когато се спускаха връз него, нюйоркската тълпа започваше да крещи.

А когато успееше да се измъкне, започваше да го приветства.

Обаче беше въпрос само на време преди да пострада от нападенията на французите.

Това се случи през Обиколка 6.

При Лакътя на статуята двата френски болида му пресякоха пътя така, че или трябваше да излезе от завоя, или щеше да изгуби предния си спойлер.

Той излезе от завоя…

… и намали…

… и загледа как останалите състезатели се отдалечават от него.

— Мамка му! — изруга Джейсън. — Френски копелета!

Пришпори «Аргонавт» и се стрелна напред да ги преследва. Но сега вече трябваше да се пази от Правилото за 15-те секунди.

На всеки мост виждаше огромен дигитален секундомер, който му съобщаваше колко напред е водачът (разбира се, това беше Алесандро Ромба).

Стигна до старт/финала при Бруклинския мост на 11 секунди след Ромба. На косъм, но все пак мина добре.

Обаче в състезание като това — по своята природа напрегнато и оспорвано — тази преднина можеше да бъде стопена само в боксовете или при катастрофа.

Накрая Джейсън щеше да се облагодетелства и от двете.

Влизането в боксовете беше определено предварително, за да се избегнат лесни отпадания. Щеше да става на всеки 20 обиколки.

При спиранията Сали се проявяваше като гений: успя да стопи преднината на Алесандро Ромба — при едно от спиранията в бокса в обиколки 20, 40, 60 и 80 успя да спечели цели три секунди.

След това нещата взеха да стават интересни.

Начело продължаваше да е сребристочерният «Локхийд-Мартин» на Ромба.

Пилотът от ВВС на САЩ Карвър беше втори със своя син Ф-55.

След тях летеше група от четирима, сред които беше и Джейсън.

Последен, на 7-о място, беше Джейсъновият съотборник Пабло Ривиера.

Ривиера се мъчеше на последното място, защото в Обиколка 100 нещастно прецака престоя в бокса и сега трябваше да спазва 15-секундното правило.

В момент на лудост, обзет от отчаяние, той се изправи срещу втората месомелачка — тъй като тя предлагаше най-голямо съкращение на трасето. Можеше да превърне 13-секундното му изоставане в 3-секундно.

Ривиера не знаеше — а може би нямаше уменията или смелостта да знае — че за да преодолееш нюйоркските месомелачки, трябва да влезеш в тях с максималната скорост 810 км/ч.

А влизането в тесен тунел, чийто вход не е по-широк от вратата на обикновен гараж, със скорост близка до тази на звука, е много по-трудно, отколкото изглежда.

Ривиера влезе в месомелачката със 750 км/ч.

Дългият тъмен цилиндричен тунел го погълна.

А после започна да се затваря като ирис. Огромните му метални фасети започнаха да се свиват с металическо щракане, сякаш някакъв огромен индустриален питон преглъщаше плячката си.

В момент на прозрение Ривиера разбра, че няма да успее.

И изкрещя.

Месомелачката скърцаше и продължаваше да се свива около него.

Скърцащите ѝ стени отрязаха първо връхчетата на крилата му… след това смазаха страничните въздуховоди… и задния спойлер… и…

Смазаните останки на Ф-3000 на Ривиера бяха изплюти от другата страна на месомелачката, очукани и трудни за разпознаване, и паднаха в реката. Единственото, което беше оцеляло, беше подсилената пилотска кабина на болида. Ривиера беше жив — или по-скоро почти — единствено благодарение на свръхздравата конструкция на ферарито и защото месомелачката не се затвори докрай — но в никакъв случай благодарение на собствените си умения.

В състезанието бяха останали само шестима пилоти.

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 110 от 120

Сега във всяка обиколка се водеха две отделни битки.

Ромба и Карвър се бореха за водачеството.

Джейсън и двамата пилоти на «Рено» — за 3-то място. А зад тях се влачеше на опашката, като едва успяваше да се вмести в Правилото за 15-те секунди, фирменият пилот на «Дженеръл Мотърс», доста по-възрастният австралиец Марк Скайф, в Кола 102.

Всъщност в Правилото за 15-те секунди имаше и нещо добро: то принуждаваше пилотите да се движат в плътна група — на разстояние за атака — така че щом се появеше възможност, всеки можеше да атакува.

Такава възможност се появи, когато се случиха едновременно две неща:

Първо, в Обиколка 110 Ангъс Карвър се опита да надмине Алесандро Ромба, докато се носеха с рев на север покрай остров Уорд-Рандъл. Карвър се опита да се промъкне покрай Ромба откъм вътрешната страна, но Ромба упорито не отстъпи от линията, така че щом започнаха да влизат в левия завой на върха на острова, се сблъскаха. Ударът беше тежък и двата болида се завъртяха, плъзнаха се настрани в противоположни посоки и минаха през размагнетизиращите лампи.

Другото, което се случи (в точно същия миг), беше: докато се носеха над Ийст Ривър след двамата водачи, Фабиан и Труво, действайки заедно, изтласкаха Джейсън в лявата страна на пистата, така че щом стигнаха до Уорд-Рандъл, той имаше само две възможности: да се блъсне в сушата или да завие наляво — към втората месомелачка.

Избра второто.

Увеличи скоростта.

Изстиска всичко от болида. Беше се нагледал на месомелачки по телевизията и всеки път коментаторите повтаряха едно и също: не можеш да ги победиш, освен ако не караш с максимална скорост.

Затова натисна газта и се стрелна около остров Уорд-Рандъл. Към входа на втората месомелачка.

Стори му се доста малък.

Прекалено малък.

Беше все едно да се опиташ да вкараш куршум в ключалка.

«Аргонавт» се понесе към малкия отвор. Цифрите на спидометъра започнаха да скачат нагоре: 800 км/ч…

… 805 км/ч… 810 км/ч…

… УУУУМ!

… «Аргонавт» влетя в малкия кръгъл отвор — и той веднага започна да се затваря като ирис.

Джейсън се наведе напред.

Бъг оглеждаше бързо затварящия се около тях тунел.

Изведнъж стените се оказаха толкова близо, че започнаха да пускат искри там, където крилете на «Аргонавт» ги докосваха. Джейсън тъкмо си помисли, че със сигурност ще ги смажат, когато — УУУУМ — излетяха в замайващата слънчева светлина и…

… се оказаха начело.

А оставаха само десет обиколки.

Бъг изкрещя нещо.

Джейсън се ухили и викна:

— Ще кажа на мама, че псуваш.

Обаче чакалите пак бяха тук.

Заради сблъсъка Ромба и Карвър бяха размазани и бързо бяха прилапани от Труво, след него от Фабиан и накрая от Скайф. (По-късно Ромба и Карвър щяха да се бият за важните 2 точки на разположение за класиралия се на 5-о място. Водиха тази битка чак до мига, когато бяха елиминирани заради неспазване на Правилото за 15-те секунди. Но все пак накрая Ромба успя да надмине Карвър.)

Междувременно в челото на групата правилото гласеше Джейсън срещу всички останали. А тъй като оставаха само 10 обиколки до финала, той имаше реалната възможност да спечели състезанието!

И той — адреналинът кипеше във вените му — направи девет от най-добрите обиколки в живота си.

Двамата французи — не можеха да повярват, че е успял да излезе от месомелачката — го погнаха с желание да му отмъстят.

Труво се нуждаеше повече от точките, отколкото Фабиан, и гонеше по-здраво болида си, и когато излезе от първата месомелачка в Обиколка 115, се озова по петите на Джейсън.

И го подгони.

Но Джейсън взимаше всеки завой съвършено.

Добре де, почти всеки.

Във всяка обиколка Труво успяваше да съкрати малко преднината му при Лакътя на статуята. Френският пилот, изглежда, беше усетил, че това е слабото място на Джейсън. Може би беше подушил страха му? И сто на сто знаеше, че Джейсън го взима предпазливо, защото е уплашен от гравитационните сили и от възможността да изгуби съзнание.

Когато започнаха последната обиколка — 120 от 120 — Труво летеше почти до «Аргонавт».

Дълбоко в сърцето си Джейсън знаеше какво иска да направи французинът.

Да го надмине в Лакътя на статуята.

Нагоре по Ийст Ривър, по вече безопасния маршрут. В по-тясната река Харлем и под всички мостове, които я обкрачваха — преди да навлязат с рев над Хъдсън, надолу по широката ѝ права, с максимална скорост, преди тя да се покаже пред погледите им.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57
На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Матю Райли Летящ старт - Unknown бесплатно.
Похожие на Матю Райли Летящ старт - Unknown книги

Оставить комментарий