С една дума, след половин година, минал през адските кръгове на бракоразводния процес и подялба на имуществото, той се венчава с младичката си секретарка и започва нов живот, който е нов само на пръв поглед.
Николай Николаевич Нестеров, академик, лауреат на Държавна награда, почетен член на една чуждестранна Академия на науките, се роди и израсна не в чужбина, а в СССР, но историята и на двата му брака съвпада с гореописания стереотип, но с някои по-съществени отклонения от него.
След университета Николай Николаевич беше приет за асистент на голям съветски учен, работещ в областта на физикохимията. Той не правеше кариера, защото, първо, не принадлежеше към числото на кариеристите, и, второ, не беше необходимо. Но работеше много, правеше опити за потвърждаване на идеите на своя мастит ръководител. Кандидатската дисертация дойде от само себе си. При защитата тя получи даже докторска степен. На двадесет и седем години той се ожени за студентка от същия факултет, в който някога се учеше и той и където после четеше лекции. Роди им се син, след година и втори. Николай Николаевич получи самостоятелна работа, предоставиха му отделна лаборатория. Той притежаваше таланта на учен-теоретик, който се прояви още през студентските години, и способността на остроумен експериментатор — съчетание не толкова често срещащо се.
Навлизаше в науката, без да забелязва нищо и никого около себе си, вдигна глава, и се огледа една на четиридесет и пет. Именно сега известният учен Нестеров откри истински своята двадесетгодишна лаборантка Оля и тутакси се влюби с пламъка, както се казва, на неизхабената си душа.
Синовете отраснаха: по-големият завършваше училище, по-малкият беше в десети клас. Николай Николаевич не смяташе да ги лиши от бащински грижи и осигуровка. Той се задължи пред закона да осигури до последния ден и предишната си съпруга, която чак сега осъзна, че изобщо не обича. Разривът беше болезнен, разбира се, повече за съпругата му — но какво да се прави? Любовта на четиридесет и пет годишен към двадесетгодишна е непреодолима. Нито жалбите в партийния комитет, нито виканията пред началника, нито заплахите ма напуснатата жена, че ще се отрови, могат да я потушат. Само бъдещият съвместен живот може да я снизи постепенно до обикновеното равнище.
В момента на излаганите събития Николай Николаевич беше на шестдесет и шест години. Олга Михайловна — на четиридесет и една. Ник, както го наричаше пред хората Олга Михайловна, отдавна беше дядо на трима внуци. Той не ги беше видял нито веднъж, но не страдаше много от това. И със синовете си не се срещаше всяка година, но никога не отказваше да им помогне. Ако имаше някой, когото да обича дълбоко и предано, това беше дъщеря му Галя, която се роди в град К., където Николай Николаевич се пресели веднага след развода. В началото тук му дадоха голям научноизследователски институт, но след като го ръководи три години, той разбра, че тази длъжност не е за него и помоли да му разрешат да се заеме с чисто научна работа. Разбира се, уважиха молбата му, тъй като проблемите, интересуващи академик Нестеров, имаха в перспектива огромно приложимо значение. За отмора Николай Николаевич понякога четеше лекции пред студенти.
Олга Михайловна беше доста нервна по характер. Това особено се прояви след раждането и се изрази по доста оригинален начин. От млада, цветуща жена, тя изведнъж се превърна в безвъзвратно слабеещо същество, обречено на бързо угасване. Разбира се, съпругът й всячески се стараеше да я увери в обратното, пазеше я от всичко, което би могло да засегне чувствителната нервна система на младата му жена. Беше намерена бавачка на детето. Хранеха го изкуствено, тъй като Олга Михайловна не искаше да си разваля бюста. Не минаваше и седмица Олга Михайловна да не извика лекар в къщи, докато най-после се разочарова от всякаква медицинска помощ. Започна да се лекува с билки, но от какви болести, не беше известно, тъй като никой от лекуващите я лекари не можа да постави точна диагноза.
Преди да тръгне на училище, Галя почти не познаваше майка си. Добре беше, ако поне веднъж през деня я виждаше. Бавачката я научи да познава буквите, а да смята — бащата. Но когато тръгна на училище, Олга Михайловна взе в собствените си ръце по-нататъшното възпитание на дъщеря си. На бавачката оставиха кухнята, прането и прахосмукачката.
Момичето постъпи едновременно в специализирано английско и музикално училище. Олга Михайловна искаше Галя да посещава и секцията по гимнастика в Двореца на пионерите, но не забеляза някакви наклонности у детето към гимнастиката.
Трудни бяха училищните години на Галя. Възпитателният порив на нейната все още млада, но с изтерзани нерви майка, се оказа продължителен. Олга Михайловна беше израсла в работническо семейство, но омъжвайки се за академик, тя си изработи маниери на държание, които считаше, че са висша степен на аристократизъм. Тя говореше толкова тихо, че мъжът й често пъти беше принуден да я пита повторно и понякога се замисляше дали не е оглушал. Това беше позволено само на него, на всички останали не се разрешаваше да я питат повторно. Заповедите към бавачката, която се превърна в домашна прислужница, тя даваше с една дума: „бельото“ — което значеше, че трябва да се сменят чаршафите; „месо“ — значи трябва да се сготви месо за обяд; „студено е“ — трябва да се затвори прозореца и т.н. Този маниер се прехвърли и към момиченцето и Галя от малка трябваше да се учи на трудното изкуство да разбира от половин дума. Това по начало не е лошо, но държи в повишено напрежение малкия човек. Докато не се научи…
Николай Николаевич, намерил щастие и покой в новото семейство, усети прилив на творческа енергия и се зае с разработката на много сложен научен проблем, вълнуващ тогава физиците от цял свят. Всецяло потъна в работата си, но за разлика от преди сега намираше време за дъщеричката, което му доставяше радост. Скришом от жена си, която възпитаваше дъщеря си по спартански, той смекчаваше суровото съществуване на Галя с подаръци и по този начин способствуваше за известно раздвояване на своята любимка: майката изискваше от нея пълна откровеност, а подаръците трябваше да се крият. В педагогиката родителите не бяха силни, особено бащата, затова нямаше нищо чудно, че Галя растеше едновременно и като затворено, и като стеснително-откровено дете. С течение на годините бащините подаръци ставаха все по-скъпи, а това заставяше Галя да бъде много внимателна за тяхното появяване, докато не избухна скандалът. Противно на своите аристократични маниери, Олга Михайловна направи веднъж тотална ревизия на цялото Галино имущество, тоест, обискира стаята й. Намери в скрина и чекмеджетата на бюрото цял склад от разни дреболии, в това число няколко скъпоценни. Олга Михайловна извика дъщеря си на разпит и като разбра източника на това богатство, устрои тих скандал на мъжа си. Дреболиите остави на собственицата, но изиска за в бъдеще подаръците да се правят с нейно знание.
Разногласието на родителите в методите на възпитание, освен двойствен характер изработиха у Галя още едно качество повече положително, отколкото отрицателно: тя започна да разбира полускъпоценните и скъпоценни камъни и ги обикна, не за да ги притежава, а от естетична гледна точка. Бащата продължаваше да я поощрява в това отношение с нови подаръци, които тя започна да крие в неговия кабинет.
Но най-същественото, до което доведе родителската власт на Олга Михайловна, беше, че лиши Галя от всякаква самостоятелност. Това все пак не е толкова страшно, ако човек е уверен в себе си. За съжаление такова нещо не можеше да се каже за Галя.
Николай Николаевич обожаваше дъщеря си. Той беше толкова нежен с нея, че това до известна степен компенсираше пресметливата сдържаност и хладина на майката. Галя приличаше на него не само физически, но и по характер. И затова в редките минути на потиснатост му се искаше да излее пред някого своите мисли и съмнения, той отиваше при любимата си дъщеря, макар че тя не разбираше и половината от това, което й говореше. Обикновено това касаеше неговите взаимоотношения със синовете и бившата жена или дребните кавги със сегашната, майката на Галя.
