— Да предположим.
— Следователно още от самото начало, тоест от момента на връщането на Михаил, те не му вярват.
— Да речем, че не му се доверяват докрай.
— Добре. Отбелязваме това. По-нататък: Уткин е толкова сигурен, че след него няма „опашка“, че почти не проверяваше. Какво значи това? Вие как смятате, Владимир Гаврилович?
— Те го смятат надеждно законспириран.
— Как така? — попита Павел. — Първия човек, когото Уткин е видял на наша земя, е Михаил, заподозрения Михаил. Значи още от първата крачка Уткин би трябвало да бъде нащрек. Или разсъждавам неправилно?
— Като че ли всичко си е на място.
— Тогава къде е логиката?
— Наистина не се връзва — съгласи се Марков.
— По-нататък. Аз имам и друго предположение, но и то до никъде няма да ни доведе.
— Например?
— Да приемем, че те смятат Уткин за разкрит. Значи лесно е да се сетят, че ние ще предупредим Мария за неговата визита. За какво е тогава този цирк?
— А ти не допускаш ли…
— Извинете, Владимир Гаврилович, зная какво имате предвид. Предвидихме добре: Уткин пристигна сам, след нас нямаше „опашка“.
— Остава да признаем, че Уткин е пътувал с честни намерения? — дразнейки Павел, попита Марков.
— В такъв случай аз изобщо не мога да открия благородния подтик на онези гении, които са завели Уткин при Мария. Въпросите му са доста примитивни.
Когато Павел преминаваше към изящни фрази, това значеше, че обсъжданият въпрос е престанал да го вълнува поради своята абсурдност. Съобразявайки се с това, Марков предложи:
— А сега да започнем отначало. Разказвай подред.
— Аз съм записвал точно.
Павел извади от джоба си сгънат на четири лист, където беше записал разговора между Уткин и Мария — дословно, с уточнения, направени от Мария.
Марков даде на Павел да прочете едно от писмата на Михаил Тулев, в което съобщаваше за подозренията на Себастиян към него, за проверката в лоялността му и за съперничеството между Себастиян и Монаха.
— Може би си прав по отношение на това, че Себастиян не е много с всичкия си — каза Марков в края на разговора… — Първо, в тези работи преди всичко действува старото правило: колкото по-просто, толкова по-вярно. Второ, пие още не знаем с каква цел Уткин е изпратен при Мария. Може би проверяването на Мария е само предлог, а главната задача е съвсем друга. Ние не знаем всичко.
— Вие, Владимир Гаврилович, си противоречите — иронично забеляза Павел. — Казвате, че колкото по-просто, толкова по-добре, а сам усложнявате нещата.
Марков се усмихна.
— Ние не сме догматици. Живи хора сме.
… Този разговор се проведе на 27 април 1972 година. На 28 Уткин се върна в къщи. На 29 дойде голямо съобщение от Михаил Тулев и този ден сложи край на спокойствието, което цареше в старото, започнало от преди десет години дело. Всичко се раздвижи.
Михаил уведомяваше Марков, че в скоро време, не по-късно от средата на май, в Съветския съюз ще бъде прехвърлен агент със сериозни задачи. Михаил е имал честта да го готви за прехвърлянето му и той му е представен под името Владимир Прохоров, а всъщност това е Карл Брокман. По-нататък следваше подробен портрет и жизнеописание на Брокман. Прилагаха се три снимки, които Михаил беше направил на Брокман в профил и анфас. Начинът на прехвърлянето не беше известен на Михаил.
Михаил подчертаваше, че Брокман бил професионален наемен убиец. И по-надолу в скоби напомняше за своето предишно съобщение, в което ги уведоми за въпроса на Монаха дай и Павел е способен да убива.
Думи като „професионален убиец“, „убива“, от които страничен човек би настръхнал, в безстрастното делово изложение на Михаил бяха нещо съвсем обикновено. Подобни неща се срещат често в нощните бълнувания и фантасмагориите на побъркания човек, а това все пак е служебно донесение. Но тези неща съществуват, не можеш да ги отминеш. Даже най-старото средство на тайната война — отровата — е все още необходима на свръхнаучния двадесети век…
Същия ден Марков доложи на генерала съобщението на Михаил и свика съвещание за всички работници, които имаха отношение към операция „Резидент“. Съвместно набелязаха кръг от мероприятия, необходими за посрещането на Брокман по какъвто и начин да бъде прехвърлен. Оставаше само да чакат.
След празника, на 4 май, Марков получи още едно важно съобщение: Уткин подал заявление с молба да го освободят от длъжност по собствено желание. На 2 май Уткин за пръв път от своето пребиваване в Съветския съюз излезе в ефира. Радиограмата му беше много кратка, предаването трая няколко секунди. Работеше с непознат шифър. Дешифровката можеше да създаде трудност.
На 8 май в пощата на един приволжки град на името на Потапов, тоест, Павел Синицин, се получи картичка. В нея негов „приятел“ (така беше подписана картичката) съобщаваше, че скоро ще пристигне в Москва и много иска да се видят. За деня на пристигането ще съобщи допълнително, затова нека Павел всеки ден проверява в пощата.
Уткин изчака законните две седмици след подаване на заявлението и си оправи сметките още на 6 май. Началникът на телефонната палата го пусна неохотно.
Уткин получи всичките си документи — паспорт с отметка за работа, военна книжка с печат за снемане от отчет, трудова книжка, профсъюзна книжка и различни справки, сбогува се с другарите си по работа, почерпи жените с десертно вино и шоколад, а мъжете с три бутилки коняк и на 9 потегли за Москва. Като изчака на Курската гара дългата опашка, той си взе билет за влака Москва — Батуми.
Правеше впечатление, че Уткин пътува с лек багаж, като за санаториум. За няколко години заседнал живот той се обзаведе с разни вещи, но взе със себе си само това, което се събра в един стандартен куфар, среден по размер. Всичко останало — телевизора, две палта, одеяла, възглавници, спално бельо и прочее остави на хазяина, като каза, че може да се върне за парцалите, когато се оправи на новото местожителство.
„Спидолата“ носеше, преметната на рамо.
Упътен от милиционера на гарата в Батуми, Уткин се отправи към бюрото за квартири на частните курортисти и тъй като сезонът току-що започваше, предложиха му по избор пет различни варианта. Той си избра стая в един голям нов блок на много оживена улица близо до пристанището.
Хазяи на двустайната квартира се оказаха двама старци, пенсионери. Уткин хареса квартирата. Предплати за един месец.
Глава 15
„Ние не знаем всичко“…
Общото между действията на Уткин и съобщението на Михаил Тулев за прехвърлянето на Брокман се натрапваше от само себе си.
Полковник Марков поиска разписанието на корабите в черноморските пристанища: фактът, че на времето Уткин пристигна с такъв кораб и остана на брега, като даде на Михаил своя пропуск за връщане на борда, даваше основание да се предположи, че историята може да се повтори, още повече, че тогава всичко мина благополучно. Гръцкият кораб „Олимпик“ пристигаше в Батуми на 17 май (за да се отправи след това към Одеса с престой в Ялта и Сочи). Той носеше на борда си двеста и петдесет туристи от различни страни на Европа и Америка.
Тази елементарна догадка, ако се окаже вярна, не противоречеше на логиката. Ако Уткин посрещне Брокман и замине с „Олимпик“ вместо него, ще бъде оправдан дългогодишният му непорочен живот в Съветския съюз, ще има смисъл безсмисленото на пръв поглед присъствие на агента-двойник.
Всичко щеше да тръгне по ноти, ако не беше едно непредвидено обстоятелство.
Полковник Марков сам каза: „Ние още не знаем с каква цел е изпратен Уткин при Мария. Може проверката да е само предлог, а главната задача съвсем друга“, следователно той допускаше възникване на неочаквани ситуации. Впрочем това, което стана, трудно може да се нарече грешка. Просто се налага да признаем, че в дадения случай Разузнавателният център се оказа по-хитър, отколкото предполагахме.
