Той ги пъхна в джоба си, без да ме погледне.
— За бога — тихо прошепна той, — май днес някой е доста самоуверен.
Равнодушно свих рамене, макар че в действителност се чувствах леко нервен.
Бях започнал семестъра без пукнато пени и оттогава бях все на ръба. Но предния ден Килвин ми бе платил два йота за един цикъл работа в Рибарника. Това бяха всичките ми пари.
Совой започна да рови в едно чекмедже и извади симпатичен восък, канап и няколко парчета метал.
— Не знам колко добре ще успея да заложа вместо теб. Курсът на залаганията спада. Предполагам, че три към едно е най-доброто, на което можеш да се надяваш днес. Ще продължиш ли, ако падне толкова ниско?
Въздъхнах. Точно курсът на залаганията беше опаката страна на непобедимостта ми. Вчера курсът беше две към едно, което означаваше, че трябваше да рискувам две пенита, за да спечеля едно.
— Днес съм намислил нещо — отвърнах му аз. — Не залагай, докато не уговорим условията. Трябва да получиш поне три към едно срещу мен.
— _Срещу_ теб ли? — повтори той, докато събираше личните си вещи. — Няма да го направя, освен ако не се изправиш срещу самия Дал.
Извъртях лице, за да скрия лекото си смущение, което си пролича по поруменелите ми от комплимента бузи.
Дал плесна с ръце и всички се затичаха да заемат местата си. Падна ми се да съм с едно момче от Винтиш — Фентон. Той беше една стъпка под мен в класирането. Уважавах го като един от малцината в курса, които при подходящо стечение на обстоятелствата можеха да са истинско предизвикателство за мен.
— Така — каза Елкса Дал и нетърпеливо потри ръце, — Фентон, ти си по-надолу в класирането, избери отровата, която ще използваш.
— Свещи.
— А вида обвързване? — ритуално попита Дал.
Когато се използваха свещи, обвързването се правеше винаги с фитил или восък.
— Фитил. — Той вдигна едно парче, така че всички да го видят.
— Обвързване? — обърна се към мен Дал.
Порових в джоба си и извадих ръка с елегантен жест.
— Сламка.
Отговорът ми предизвика шепот сред студентите. Такова обвързване беше нелепо. Най-доброто, на което можех да се надявам, беше три процента прехвърляне, може би пет. Фитилът на Фентон щеше да е десет пъти по-добър.
— Сламка ли?
— Сламка — потвърдих аз с малко повече увереност, отколкото чувствах в действителност. Ако това не обърнеше шансовете срещу мен, не знаех какво можеше да го стори.
— Нека тогава да е сламка — спокойно каза Дал. — Е'лир Фентон, тъй като до момента Квоте не е побеждаван, ти ще избереш източника.
В стаята се разнесе тих смях.
Стомахът ми се преобърна. Не бях очаквал нещо такова. По правило източникът се избираше от този, който не избира играта. Бях планирал да избера мангала, защото знаех, че количеството топлина от него ще ми помогне да компенсирам неизгодното положение, в което сам се бях поставил.
— Без източник — ухили се Фентон, осъзнал своето предимство.
Направих гримаса. Единствената топлина, която щяхме да можем да използваме, щеше да е топлината на собствените ни тела. В най-добрия случай това беше трудно, да не говорим, че беше и малко опасно.
Не можех да спечеля. Не само че щях да загубя идеалното си класиране, но и нямах начин да дам сигнал на Совой да не залага последните ми два йота. Опитах се да срещна погледа му, но той вече беше увлечен в тихи, напрегнати преговори с още няколко други студенти.
Фентон и аз безмълвно се отправихме, за да седнем на двете противоположни страни на голяма работна маса. Елкса Дал постави по една дебела свещ пред всеки един от нас. Целта беше да запалиш свещта на твоя опонент, като не му позволиш той да стори същото с твоята.
Това изискваше да разделиш съзнанието си на две, като едната част се опита да задържи Алара, че твоят фитил (или сламката, ако си достатъчно глупав) е същият като фитила на свещта, която се мъчиш да запалиш. След това трябваше да извлечеш енергия от своя източник, за да запалиш свещта наистина.
Междувременно втората част от съзнанието ти биваше заета с това да се опитва да поддържа убеждението, че фитилът на твоя опонент _не е_ същият като фитила на твоята свещ.
Ако ви звучи трудно, повярвайте, това не бяха и половината от трудностите.
Обстоятелството, че нито един от нас двамата нямаше да има лесен източник, от който да черпи енергия, правеше нещата още по-сложни. Човек трябва да внимава, когато използва себе си за източник. Има определена причина тялото ви да е топло. То не реагира добре, когато топлината му бъде отнета.
Елкса Дал даде знак и ние започнахме. Незабавно съсредоточих цялото си внимание върху защитата и започнах да мисля бързо. Нямаше начин да спечеля. Няма значение колко добър фехтовач си, няма как да не загубиш, когато противникът ти има острие от рамстонска стомана, а ти си избрал да се биеш с него с върбова пръчка.
Отпуснах се в Сърцето от камък. След това, като продължавах да посвещавам по-голямата част от съзнанието си на защитата на свещта си, промърморих обвързване между неговата свещ и моята. Протегнах се и съборих свещта си на едната й страна, като го принудих да хване своята, преди и тя да се е отърколила.
Опитах се да се възползвам бързо от моментното му разсейване да запаля неговата свещ. Вложих всичките си усилия в това и почувствах как нагоре по ръката ми, която държеше сламката, пропълзя студенина. Нищо не се случи. Свещта му си оставаше студена и тъмна.
Свих шепата си около фитила на моята свещ, като така му попречих да го вижда. Това беше дребен трик, който беше, общо взето, безполезен срещу опитен симпатист, но единствената ми надежда беше да го объркам по някакъв начин.
— Хей, Фен — подхвърлих му аз, — чувал ли си онази история за калайджията, техлина, фермерската дъщеря и маслобойната?
Фен не отговори. Бледото му лице беше напрегнато и съсредоточено.
Реших, че опитът ми да го разсея няма да се увенчае с успех. Фентон беше твърде умен, за да се справя с него по този начин. Освен това ми беше трудно да поддържам необходимата концентрация, за да запазя свещта си в безопасност.
Отпуснах се още по-дълбоко в Сърцето от камък и забравих за всичко друго на света освен двете свещи, фитила и сламката.
След минута бях плувнал в лепкава, студена пот. Треперех. Фентон видя това и ми се усмихна с побледнелите си устни. Удвоих усилията си, но неговата свещ оставаше безразлична и към най-добрите ми опити да я принудя да пламне.
Минаха пет минути и целият курс беше потънал в каменно мълчание.
Повечето дуели не траеха по-дълго от една-две минути, като обикновено единият от дуелиращите се доказваше, че е по-ловък или че притежава по-силна воля. Сега вече и двете ми ръце бяха студени. Видях как един мускул на врата на Фентон потръпна в спазъм, като хълбок на кон, който се опитва да се отърси от хапеща муха. Позата му стана скована, когато той се насили да потисне треперенето си. От фитила на моята свещ започна да се носи виеща се струйка дим.
Приведох се напред. Осъзнах, че дъхът ми свисти през стиснатите ми зъби, а устните ми се бяха оголили назад в хищна усмивка. Фентон, изглежда, не забелязваше това, очите му станаха стъклени и изгубиха фокус.
Отново потръпнах толкова силно, че за малко да пропусна да видя треперенето на неговата ръка. След това главата на Фентон бавно започна да се накланя към масата. Клепачите му се спуснаха надолу. Стиснах зъби и бях възнаграден с тънка струйка дим, която се издигна от фитила на неговата свещ.
Фентон вдървено се обърна да я погледне, но вместо да насочи усилията си към собствената си защита, направи бавен и вял жест, че се отказва, и отпусна глава върху сгъвката на ръката си.
Не вдигна поглед, когато свещта близо до лакътя му се запали на пресекулки. Чуха се откъслечни аплодисменти, смесени с невярващи възклицания.
Някой ме потупа по гърба.
— Леле! Успя да го изтощиш.
— Не — отвърнах дрезгаво аз и се протегнах над масата.
С вдървените си пръсти успях да отворя шепата му, в която стискаше фитила, и видях, че е оцапана с кръв.
— Магистър Дал — изрекох толкова бързо, колкото сили имах, — той замръзва.
Докато говорех, осъзнах колко студени са станали устните ми. Но Дал вече беше дотичал, носеше одеяло, с което да увие момчето.
— Ти! — Той посочи наслуки един от студентите. — Повикай човек от Медика. Бързо!
Онзи излезе тичешком от стаята.
— Глупава постъпка. — Магистър Дал занарежда обвързване за топлина и след това ме погледна. — Поразтъпчи се, не изглеждаш много по-добре от него.
Този ден нямаше повече дуели. Останалата част от курса наблюдаваше бавното съживяване на Фентон под грижите на Елкса Дал. Докато дойде един по-възрастен е'лир от Медика, доскорошният ми опонент се бе затоплил достатъчно, за да почне да се тресе неистово. След четвърт час увиване в топли одеяла и внимателно прилагане на симпатия Фентон успя да пийне нещо топло, макар ръцете му все още да трепереха.
