Разговорът им беше прекъснат от вътрешния телефон — викаха Семьонов при началника.
— Ако потрябвам, аз съм в кабинета — му каза Орлов вече в коридора.
— Да беше отишъл при жена си — наставнически забеляза Семьонов, заключвайки вратата на кабинета.
— Много трябва да пътувам.
— Защо така?
— Тя е към Байкал.
— А, извинявай…
Разделиха се на стълбата.
А след половин час последва продължение и завършване на прекъснатия разговор. Семьонов каза по телефона:
— Миша, ти си авгур.
— Авгурите са гадаели по вътрешностите на птиците.
— Значи ти си магьосник и вълшебник.
— Москва ли? Казвай направо.
— Чакат ме.
— Открили ли са нещо?
— Да. Там ще ми кажат подробностите.
— Ще успееш ли за самолета в двадесет и един и петнадесет?
— Да.
— Е, на добър час!
В дванадесет и половина през нощта, когато Орлов се канеше да ляга, телефонът иззвъня. Обаждаше се дежурният от градско управление:
— Михаил Петрович, има две телефонограми от Москва. Генералът заповяда да ви се обадя веднага.
— Може ли да ми пратите кола?
— Ще опитам.
Като се качи в дежурната, Орлов мина в залата с телеграфа. Операторът му подаде телефонограмите, залепени вече на бланки. Едната беше циркулярна, до всички градове и съобщаваше за прекратяване търсенето на Кутепов. В другата, която беше само за тях, се съобщаваше, че Кутепов е намерен в Москва, живее в хотел „Минск“. До пристигането на инспектора, който се занимаваше с делото, той е взет под наблюдение от Московското градско управление на МВР.
Орлов се свърза с генерала, който му заповяда да тръгне с първия самолет на другата сутрин.
— Необходима ми е заповед от прокурора за арестуването на Кутепов каза Орлов.
— Кой ти пречи за това? — сърдито каза генералът с басовия си глас.
— Щом се съмне, тръгвам.
— Добре. Ще изпратим някого с дневния самолет да ти е в помощ. Съобщи адреса.
Но това не беше всичко. Докато Орлов говореше с генерала, телетипът прие нова телефонограма: „Майор Семьонов моли подполковник Орлов съобщете часа на тръгване, ще ви посрещнат“.
Глава 17
Късо съединение
На всеки е известно, че ако в електрическата верига има лош предпазител, при късо съединение веригата може да изгори. В схемата, съставена от Разузнавателния център, са предвидени няколко предпазителя. Един от тях изигра важна роля — това се случи, когато Уткин отиде при Мария. Предпазителят изгоря, но веригата не пострада.
Ролята на друг предпазител на определен етап трябваше да изиграе Виктор Андреевич Кутепов и той я изигра, но не точно така, както се искаше от Разузнавателния център. Сам той беше виновен в случая отчасти. Направи всичко възможно и невъзможно, за да оцелее (ще ни се наложи например да си припомним как не искаше да попадне в кадъра на непознатия фотограф). Но тези, които действуваха от противоположната страна, също не седяха със скръстени ръце. И стана това, от което Кутепов толкова се страхуваше.
След несложната, но правилно проведена от Разузнавателния център комбинация, която завърши в Батуми с благополучното изчезване на Брокман, полковник Владимир Гаврилович Марков, казано направо, не се чувствуваше добре. Той не се съмняваше, че при наличните данни Брокман непременно ще бъде намерен. Но тук имаха особено значение сроковете. Изчерпателната характеристика, изпратена от Михаил Тулев, задължаваше да помнят, че този агент не е като Уткин. Не е маратонец, бегач на дълги разстояния. Такива не се изпращат за дълго, време. Те са предназначени за внезапен, еднократен удар. Следователно тук времето има особено остро значение. Всяко забавяне ще бъде крайно опасно.
Ето защо полковник Марков с повишено внимание следеше всичко, което макар и косвено би хвърлило светлина на онова тайно движение, което несъмнено ще бъде породено от появяването на Брокман.
За случилата се история в град К., към която италианският инженер имаше някакво отношение и с разследването на която се зае майор Семьонов, полковник Марков научи на втория ден, на 23 май, а също и за това, че Семьонов счете за необходимо да установи дали заподозреният в покушение не се числи сред държавните престъпници. Полковникът, разбира се, не придаде първостепенно значение на това съобщение, но то остана в неговото внимание някъде по периферията. На 24 май вече положението се промени.
Чрез бързо проведените мероприятия беше установено, че Виктор Андреевич Кутепов и картотекираният като държавен престъпник и подлежащ на съд за злодеяния против съветския народ по време на Великата отечествена война Виктор Андреевич Гуров са едно и също лице. Този факт сам по себе си не представляваше нещо ново. Не бяха малко случаите, когато, разплитайки едно криминално дело, следователят се добира до корените, зарити в миналото и даващи кървави следи до ден-днешен. Но имаше и една подробност, която веднага привлече вниманието на полковник Марков и придвижи делото на Кутепов от периферията направо в центъра на следствието. Кутепов-Гуров в картотеката на държавните престъпници беше в същия раздел, където бе и Дембович. Полковникът почувствува, че след дълги лутания без ориентир в забулената от мъгла местност най-после е попаднал на позната, добре утъпкана пътечка.
Ян Евгениевич Дембович, чийто дом беше на времето база на резидента на Разузнавателния център Михаил Тулев, онзи Дембович, завербуван още от фашистите и предаден по наследство на новите си господари, онзи Дембович, чийто труп изгоря при пожар, предизвикан от заличаващия следите на резидент, и чиято смърт заради това остана неразгадана, сега, след толкова години, изникна от небитието, за да стане за полковника ориентир, към който не е трудно да се отнесат разхвърляните в пространството и времето обекти и събития.
Виктор Андреевич Гуров, чието истинско презиме е Кутепов, е служил през 1942–1945 при хитлеристите в СД, стигнал до званието хауптман-капитан. А. Дембович е бил посредствен преводач и имал нашивки на фелдфебел. Той е бил подчинен на хауптмана Гуров. За разлика от Дембович в сметката на Гуров-Кутепов има и една провокация, завършила с гибелта на партизани и разправи с военнопленници. Това само подкрепи натрапващия се извод: ако съдбата е свързала Дембович с Кутепов с една нишка през войната, то тя е определила еднакво и по-нататъшния им път. Заставили са Дембович да работи за Разузнавателния център. Какви други пътища са могли да доведат неговия бивш началник от СД до участие в делото, разследвано днес? Полковник Марков не виждаше други пътища. Затова той срочно извика Семьонов в Москва. Искаше да знае всичко за сегашния Кутепов. Беше уверен почти сто процента, че по линията Дембович-Кутепов някъде по-нататък може да се окаже още някой. По всичко изглеждаше, че една ръка чертае тази линия…
Виктор Андреевич Кутепов се настанил в хотел „Минск“ — как е успял да го уреди, е просто необяснимо, тъй като в новия хотел не е имало свободни места от самото му откриване. През последните денонощия той не е напускал сградата, а от стаята излязъл само веднъж. Вероятно е чакал телефонен звън…
Вечерният самолет от град К. се приземи на Внуково в двадесет и два и тридесет. Като се разпореди да изпратят кола на летището, Владимир Гаврилович си отиде в къщи, вечеря, прочете вестниците и в двадесет и два часа се върна на площад „Дзержински“.
Когато Семьонов влезе в кабинета му, Владимир Гаврилович машинално отбеляза за себе си, че този непознат контраразузнавач прилича с нещо неуловимо на Павел Синицин: може би, че и двамата имаха светли коси, или че и на Семьонов, както и на Павел веждите бяха свити сериозно, даже навъсено, а в погледа им се чувствуваше неизлечима насмешка. Да, а и на години като че ли бяха еднакви. Наистина Семьонов се различаваше по външен вид от столичните си другари по загара.
