— Аз не се ползувам от такъв ключ — мрачно отговори Кутепов.
— На Алексей Дмитриев е изчезнал такъв ключ.
— Възможно е. Но какво отношение имам аз към това?
— Вие сте адвокат и прекрасно разбирате към какво ви насочвам. Вие не отговаряте на всички въпроси, но аз не настоявам. Ще смятам този разпит като предварително запознаване. Моята задача е да ви покажа с какво разполага следствието. Убеден съм, че вие като юрист ще прецените правилно положението. Още няколко въпроса и ще завършим. Вие потвърждавате ли, че през нощта на двадесет и първи срещу двадесет и втори сте пътували с влака към Москва? Моля само: да или не.
— Да.
— Взимали ли сте от гаража на Дмитриев гаечен ключ?
— Не.
— Влизали ли сте в апартамента на Дмитриев през лятото на миналата година?
— Не.
— Отлично. Сега прочетете и подпишете протокола, ако в него няма извращения.
Кутепов внимателно прочете и след това подписа всеки лист от протокола. Орлов каза в заключение:
— Вие малко затруднявате моята работа, като ме принуждавате да опровергавам вашето мнимо алиби. Ще намеря придружаващия вагона, в който сте купили билета. Трябва да знаете, че паметта им няма да откаже. Ако сте пътували със самолет, ще намеря отрязъка от билета.
Когато Кутепов излезе, съпроводен от конвоя, имаше вид на човек, на когото са обещали интересно зрелище, а след това са го извели на най-интересното място. Той искаше да продължи, беше разочарован от краткия разпит. На това и разчитаха Орлов и Семьонов.
Те не бързаха да си ходят. Орлов запали цигара и отвори малкото прозорче.
— Ти му подхвърли парливи теми — каза Семьонов.
— Разбира се, има за какво да помисли. Първо — дали е жива Сухова.
— Как мислиш, кое е по-добре за него?
— Да се опитаме да влезем под кожата му. Как ще разсъждава сега? Главното за него ще бъде точно да определи с какво още разполагаме.
— Ти нямаш неопровержими доказателства, че той е нападнал Сухова.
— Вярно е. При това ние не знаем мотивите за покушението, а това е голям пропуск. Ако Сухова заговори, той няма изход. Тя ще каже кой я е ударил и защо.
— Следователно за него ще бъде по-добре Сухова да не е жива.
— Да, но тук има неразрешимо противоречие. Ти би го нарекъл парливо. — Орлов леко се пошегува, но Семьонов не обърна внимание. — Кутепов подлежи на издирване като държавен престъпник. Останалото не ми е известно, но и това е достатъчно. Като разбере, че не може да се отърве и от това обвинение, той може да си спести Сухова. Защо да поема още един грях на душата си?
— Но той може да разсъждава и другояче. Където са шест, там са и седем — отговорът е един.
— Едва ли. Не забравяй, че той е адвокат.
— В такъв случай трябва направо да кажем, че Сухова е жива.
— Няма за какво да крием. Аз трябва да го улича в лъжа за влака. Тогава ще му бъде по-лесно да си признае. И повече няма какво да правя тук.
Влаковата бригада, която Орлов търсеше, в понеделник, на 29 май, се беше върнала от Москва в град К. Полагаше й се тридневна почивка, но тя беше прекъсната. Бригадирът и двамата придружители на вагона, в който ужким Кутепов е пътувал, бяха извикани в градското управление на милицията, където дадоха писмени показания.
Помощникът на Орлов намери в Аерофлота къса от билета на името на Кутепов и го изпрати на подполковника. Билетът беше от 22 май.
Придружителите твърдяха, че отлично помнят смяната си на 21–23 май. Единадесето място се оказало незаето и съобщили това на бригадира. Бригадирът дал сводка по радиотелефона за свободните места на следващата гара, където бързият влак има три минути престой. На тази гара номер единадесети бил зает от един млад човек. Този път нямало контрол на билетите.
Събраните данни бяха напълно достатъчни, за да опровергаят алибито на Кутепов.
В понеделник Семьонов получи от град К. важно съобщение: изпратените ключове станали на вратата на Нестерови. Той доложи това на Марков.
Във вторник, на 30 май, Орлов и Семьонов дойдоха отново в Бутирския затвор.
Този път Орлов започна не с въпроси. Той даде на Кутепов да прочете показанията на служителите от ЖП и му показа отрязъка от самолетния билет.
Кутепов четеше някак без желание. И на отрязъка погледна безразлично. След като се замисли, той неочаквано зададе въпрос, обръщайки се към Орлов и избягвайки погледа на Семьонов:
— Вие нали сте от криминалния отдел?
— Да.
— В такъв случай искам да направя заявление. Моля, дайте ми хартия.
Орлов сложи на масата куп зелени карирани листа и писалка.
— Моля. — Той стана и с жест покани Кутепов.
Онзи стана от закованата табуретка и седна на стола на Орлов.
Вероятно Кутепов беше обмислил всяка дума. Той пишеше без прекъсване и с нито едно зачеркване.
Заявлението беше следното:
„Тъй като аз имам важни сведения, касаещи интересите на държавна сигурност, моля да ми бъде предоставена възможност да дам показания пред следовател на КГБ. Моля също така при решаване на моята по-нататъшна съдба да се вземе под внимание, че правя това заявление доброволно и по собствена инициатива.“
Кутепов седна на предишното си място. За някакви си две-три минути той се преобрази. Сега беше тържествено спокоен.
— Не настоявам, но не искате ли да приключим епизода с покушението върху Сухова? — попита Орлов.
— Това не е епизод — каза Кутепов с печален тон. — Това е възел. Ще разкажа всичко, но не сега.
Орлов извика часовоя. Заведоха Кутепов в килията.
— Ти не ядеш хляба напразно — каза Семьонов.
— Стараем се — Орлов му намигна. — Затова ние ще се върнем в родния град по-рано от вас. А вие, млади човече, се учете от старците.
Но беше още рано да се радват.
Орлов наистина замина същия ден за К., като остави на Семьонов папката със събраните по делото материали и всички веществени доказателства.
Третия път Кутепов беше разпитан в кабинета на Марков. Освен полковника там беше и Семьонов.
Марков започна:
— В заявлението си пишете, че разполагате с важни сведения. Какви са тези сведения и откъде ги имате?
— Струва ми се, че съм взел участие във вражеска за нашата държава акция. Трудно ми е да отговоря кратко на вашия въпрос.
— Добре. Ще го раздробим на части. По какъв начин сте станали участник в тази акция?
— Въвлече ме някой си Матинели, той работеше като инженер в Химическия комбинат на нашия град. Аз действувах по негово поръчение.
Семьонов помисли, че е чул погрешно.
Последва дълго мълчание. След това Марков се обърна към Семьонов, все едно Кутепов не беше в стаята:
— Как да разбираме това, Евгений Михайлович?
— Разрешете да обясня на гражданина Кутепов, че той е избрал лъжлив път.
— Направете ми тази услуга.
Семьонов трябваше да се въздържи, когато се обърна към Кутепов.
— Слушайте, вие не сте толкова наивен, че да смятате и нас за наивни. Ако искате да знаете как изглежда отстрани вашата позиция, моля, мога да ви разкажа. Вие се стремите да усложните задачата на следствието. Когато ви стана ясно, че не можете лесно да се отървете от опита за убийство, вие направихте заявление. Ако ви се отдаде да въвлечете в делото италианския инженер Матинели, ще потрябва време на следствието, за да отстрани тази версия. Всичко това е доста примитивно за вас.
Кутепов слушаше, разглеждайки ноктите на ръцете си.
Марков прелистваше календара върху бюрото. Когато Семьонов замълча, той каза на Кутепов:
— Бъдете благоразумен! Вие настоявате ли за Матинели?
— Решително настоявам.
— Увеличавате вината си — със съжаление каза Марков и като помисли за секунда, добави: — Помислете, предстои ви да обясните още много неща на следствието. Например какви са ви били отношенията с оберщурмфюрера от СС Карл Шлегел. А вие се стремите да си навлечете допълнителни неприятности. Не е солидно за човек на вашите години и професия.
