— За по-кратко да, но не в ущърб?
— Разбира се — увери го Марков. — Ще ви покажем някои неща. Но епизодите са на различни филми, така че ще се наложи да прекъсваме отделните части.
— Нищо. Кой е киномеханикът?
— Синицин.
— Е, няма да викаме „В чувала“. Но най-напред, Владимир Гаврилович, помогнете ми да се отърва от някои мисли. Не мога да реша една гатанка.
— С удоволствие, Пьотр Иванович, ако това е по силите ми.
— Аз, разбира се, не съм навлязъл толкова навътре в работата, мога и да не разбера някои неща, но не ви ли се струва, че изглежда странно да предадат Кутепов на Бекас?
— Тук трябва да се имат пред вид две обстоятелства — каза Марков. — Първо, Кутепов не може никого да издаде. Той е имал едностранна връзка, той даже не е могъл да разбере кой му дава заповеди. Всичко, което се е изисквало от него, той го е правил, значи могат да го премахнат.
— Смятате ли, че те сериозно са разчитали на Бекас да го премахне?
— Това е вече второ обстоятелство. Още от самото начало те не се доверяват докрай на Бекас. Но не са и напълно сигурни, че той е контраразузнавач. Като предават Кутепов в неговите ръце, те изведнъж развързват два възела. За тях е важно Кутепов да бъде изключен от играта, а заедно с него и Бекас. А как ще стане това, няма никакво значение.
— Все пак Кутепов знае много неща. От него нишката върви към академик Нестеров.
— Обърнете внимание: Кутепов трябва да се срещне с Бекас след един месец. Вероятно са разчитали през този месец да направят всичко, което е необходимо. Във всеки случай най-главното.
— Ако е така, тогава всичко е ясно.
— Между впрочем — допълни Марков, — точно определеният срок от един месец ни задължава да предполагаме, че Брокман е изпратен също за определен срок. Кратък.
— Добре — каза Лукин. — Хайде, показвайте вашето кино.
Марков даде знак, Павел зареди камерата.
— След дългия сън работата се възобнови от деня, в който се включи Уткин — започна Марков. — До този момент от донесенията на Михаил Тулев ние знаехме, че Разузнавателният център готви за изпращане сериозен агент, даже опасен, съдейки по неговото минало. Съвпадението по време ни даваше основание да предполагаме, че активността на Уткин, който беше стоял няколко години абсолютно спокойно, е свързана с този агент. Съвсем неочаквано за нас Уткин замина при жената на Тулев. А тъй като Тулев имаше отношение към подготовката на агента, бяхме длъжни да предположим, че пътуването на Уткин им е необходимо за проверка. Първо, за последен път да проверят Тулев, който не се беше освободил от подозренията на Себастиян. Второ, да проверят дали Уткин е под наблюдение. Синицин, покажете първия филм. — Пред генерала Марков се обръщаше към Павел на „вие“.
Павел включи кинокамерата. На екрана се появиха кадри, фиксирали пътуването на Уткин до Мария. Когато епизодът свърши, Марков продължи:
— Обърнете внимание — той носи „Спидола“ и куфарче. Държи се така, като че ли нарочно иска да го забележат. При това ние не сме стопроцентово сигурни, че той не е открил наблюдението. Даже сме длъжни да допуснем един процент, че Уткин е разшифровал Синицин или неговия помощник. Ако не самият Уткин, то някой друг, който контролирал пътуването му. Така смятахме. После отчетохме още едно обстоятелство: щом Разузнавателният център в лицето на Себастиян не се доверява на Тулев, значи смятат, че неговата жена е способна да съобщи за визитата. От това следва изводът, че Уткин ни е поставен специално. В такъв случай, за тях главното е не проверката на Тулев, а нещо друго. А може би те по този начин проверяват надеждността на легендата на Уткин. Той е живял много години в пълно бездействие, трупайки стаж и репутация. За кого и защо? Сега става ясно, не заради себе си. По-скоро за Брокман. Но в края на краищата Разузнавателният център вероятно е предпочел да се презастрахова и да не използува спечеленото добро име на Уткин — нов Уткин няма, ние бързо ще го намерим. От това се вижда какво голямо значение придават на задачата на Брокман.
Марков погледна към Павел, и той смени филма.
— По-нататъшното поведение на Уткин потвърждава, че той няма за задача да действува скришно. Сега ще го видите, Пьотр Иванович. И отново, обърнете внимание на радиоприемника.
Павел включи камерата. Този филм беше по-дълъг. Той показваше Уткин в Москва на гарата, влизащ във вагона, излизащ от вагона. На екрана се движеше здрав, жизнен човек, който като че ли не мислеше за нищо, освен за предстоящата почивка. С него винаги беше „Спидолата“ — или в ръка, или на ремък през рамо.
Марков коментираше:
— Уткин отива в Батуми на дванадесети май. Беше ни известно, че на седемнадесети тук пристига от морско пътешествие парахода „Олимпик“.
На екрана минаваха кадри от къщата на Уткин.
— Спрете — каза Марков на Павел. Кадърът показваше входа, където Уткин влизаше, седящите на пейките старци и част от тротоара, по който вървяха пешеходци — те бяха много. — Къщата е голяма и на оживено място — продължи Марков. — Казвам не за оправдание, Пьотр Иванович, но това е съществено.
— За какво трябва да се оправдавате? — попита Лукин.
— Сега ще разберете. Синицин, заредете с филма от седемнадесети май.
Павел още не беше добре усвоил киноапаратурата, поради което доста дълго сменяше филмите.
Марков обясни:
— Ние, разбира се, смятахме, че Уткин чака „Олимпик“, за да посрещне някого. Като се има пред вид, че той демонстративно пренебрегваше елементарната конспирация, трябваше да се предположи, че този, когото посреща, ще бъде фигура за отвличане на вниманието. Иначе цялата тази игра на открито няма никакъв смисъл. Точно тук се излъгахме. Започна с това, че Уткин се заседя в къщи, без да излиза. Само веднъж посети пристанището, за да погледа къде закотвят съдовете. Тази рязка промяна в поведението ни обърка и ни застави да се усъмним в правилността на предишните изводи. Може би погрешно сме считали, че Уткин прави всичко на показ? — Марков се обърна съм Павел: — Готов ли сте?
— Да.
— Впрочем почакайте. — Марков подаде на генерала снимки с лика на Брокман. — Изпрати ни ги Михаил Тулев, снимките са направени в Швейцария, в курорта Гщад. Това е Брокман — агентът, който с помощта на Тулев се готви за прехвърляне.
След като даде снимките на генерала да ги разгледа, Марков каза на Павел:
— Пускайте.
Около пет минути гледаха как Уткин излиза от къщи, отива на пристанището, как по стълбичката слизат туристи. След това в кадъра се появява Брокман, после Уткин и Брокман се срещат и Уткин предава на Брокман „Спидолата“.
— Стоп — каза Марков при едрия план и се обърна към генерала: — Кажете, Пьотр Иванович, този турист прилича ли на Брокман?
— Безусловно прилича — каза Лукин.
— Но това не е Брокман.
— Това като оправдание ли? — попита Лукин.
— Длъжен съм да ви обърна внимание, че в тази операция Разузнавателният център е построил всичко върху отвличащи вниманието хитрости. Италианецът, Алексей Дмитриев, Уткин — всичко това е за да ни насочат другаде. Накрая подмяната на Брокман. Не по-маловажна е „Спидолата“. Тези два отклоняващи фактора заработиха като магнит, привлякоха ни. Нали знаехме за Брокман, очаквахме го. Човекът, който са подбрали, не е абсолютен двойник на Брокман, но това ще разбереш само когато ги поставиш един до друг, тях, или портретите им, а да идентифицираш по снимка жив човек, когото не си виждал — не е толкова проста работа. Все пак Уткин успя да изиграе ролята на заблудител.
— Вие за трети път споменавате за „Спидолата“ — каза Лукин.
— Сега ще обясня. Това е радиостанция и тя се пазеше в тайник на улица „Златоуска“, номер 27, в града, където живееше Уткин. Той я взе оттам, но само веднъж излезе в ефира, малко преди да тръгне при жената на Тулев. И повече не се раздели с нея. „Спидолата“ беше много отличителен белег за него. При това Уткин и в Батуми излезе в ефира. Вие току-що видяхте на филма — Уткин предаде „Спидолата“ на човека, когото приехме за Брокман. Ние не се съмняваме, че това е същата „Спидола“. Уткин дълго живя на показ и никой не беше видял да купува радиоприемник, а за „Спидола“ непременно щяхме да забележим.
