— Тогава няма какво да се колебаем. Приключваме операция „Резидент“.
Повече за себе си, отколкото за Лукин, Марков искаше да направи собствените си изводи още по-сигурни.
— Освен това, Пьотр Иванович, трябва да имаме пред вид, че той е вече към петдесетте и за шефовете на Разузнавателния център няма вече предишната цена — не е подходящ за всичко. По цената определят и мястото около масата.
— А не може ли да се направи така, че той да не прекъсне всички връзки с тях? Както се казва, да излезе от щата, но да остане извънщатен? Разбира се, при условие, че не го лишат съвсем от доверие.
— По този въпрос сме говорили с него. Трудно е да се предвиди нещо. Във всеки случай, ако ние сега решим окончателно да го отзовем, той няма да си подаде оставката, а ще поиска безсрочен отпуск. За своя сметка. Но да остава след пожара с Брокман, все пак е твърде рисковано. Ще попадне под горещата ръка на Себастиян и край…
— Имате ли бърза връзка с него?
— Относително.
— А как ще стане прехвърлянето?
— Той сам ще си осигури. Ние трябва да знаем само мястото и времето.
— Добре. След един час ще доложим на ръководството. Мисля, че ще одобрят нашето решение.
— Добре, Пьотр Иванович.
Към шест часа вечерта Марков получи резултатите от анализа за веществото в тубичките на пастата за зъби. Въпреки научно-обективното си безстрастие те имаха, меко казано, страшно предназначение: съдържанието на тубичките само по себе си е безвредно, но съединени с определени химични съединения, се получават отровни вещества с широк спектър на действие, които са изключително силни дори във водни разтвори с нищожна концентрация и продължително време не се поддават на разпадане.
В кабинета на генерал Лукин отново се събраха на съвещание Марков, Синицин и Семьонов. В началото присъствуваше и сътрудник от химичната лаборатория, който, след като направи подробни коментари по резултатите от анализа, си отиде.
Ясно беше, че щом веществото в тубичките може да бъде една от съставните части на отровно вещество, втората част се намира у Брокман.
Разбира се, никой не се надяваше, че тази втора част ще бъде намерена у Брокман и иззета, че той с добра воля изведнъж ще разкаже всичко, но беше окончателно решена подмяната на Воробьов със Семьонов. Все едно, в скоро време Брокман трябваше да бъде арестуван. Затова не беше излишно да се направи опит за връзка с него на свобода — може да се изяснят някои подробности, които могат да бъдат полезни за по-нататъшната работа.
На паспорта на Воробьов (между впрочем, както се установи, той не беше фалшив, истинският му собственик го загубил миналата година в пияно състояние) залепиха снимката на Семьонов.
Павел обясни на Семьонов действието на патроните с газ, които обездвижват човек за половин час, и му показа как да действува с оръжието.
— Но разбери, че Брокман също има нещо подобно или още по-добро — каза Павел. — Между впрочем това е измислено на Запад. Знаеш, че там стандартът в областта на убийствата е висок. Така че всичко опира до бързината — кой ще бъде първи.
Взеха от Воробьов-Блиндер кафявия шлифер. В джоба на шлифера сложиха тубичките, които сега имаха истинска паста за зъби, но не чуждестранна, а производство на московската фабрика „Свобода“.
Марков, Синицин и Семьонов изготвиха план как утре Синицин ще подсигурява Семьонов. Те отлично разбираха, че планът е абстрактен, тъй като в него не можеха да включат главното — какво ще прави Брокман. По този повод Павел каза: „Планът не е догма: ако го преизпълниш, няма да те ругаят“.
Глава 24
В къщи
В преписката му с Марков темата за връщане в Съветския съюз беше възниквала и по-рано. Михаил би си изкривил душата, ако твърдеше, че няма желание да се завърне в къщи и че личните интереси за него нямат никакво значение. Жена му и синът, които не беше виждал вече осем години, за него бяха единствените близки хора на света, както и той за тях. При това положение по-лошо от него би се чувствувал само синът му Сашко, когото остави в пелени, а сега ходеше на училище. Но за щастие той е достатъчно малък, за да не се замисля върху пагубното въздействие на дългата раздяла. На Мария също й е тежко, но с нея е Сашко. Както и да се погледне, на тях им е по-леко. Те са двама и са си у дома…
Преценявайки обективно своето положение в Разузнавателния център, Михаил не можеше да го нарече блестящо. Монаха, разбира се, не го посвещаваше и една стотна в своите разработки, нещо повече, понякога по силата на професионалните си навици уж случайно му подхвърляше нарочно лъжливи сведения, но въпреки това не го лишаваше от чисто човешкото си благоразположение. Себастиян, след отсъствието си половин година, се завърна и побърза да покаже на Тулев, че както и преди, не му се доверява. Михаил беше отстранен от участие в подготовката на агентура и отново го насадиха в аналитичния отдел — да се рови в агентурните донесения, провинциалните вестници и записи на радиопрехващанията. Най-близката перспектива не обещаваше нещо по-добро.
Кратко казано, Михаил беше усетил отзоваването. Особено остра потребност да се върне той почувствува, когато престана да се среща с Карл Брокман. Разбира се, на него никой не му докладва кога и къде изчезна от Центъра Брокман, но това беше напълно ясно.
Твърде много нерви му костваше цялата тази епопея с Брокман, за да може със спокойна душа да си помисли, че е способен да стовари на Съветския съюз хладнокръвния наемен убиец, убиеца на собствения му баща.
Михаил помнеше как Монаха в разговора им миналата година ни в клин, ни в ръкав спомена за Владимир Уткин, че имал сигурна легенда. Ако Уткин затопля мястото за Брокман, ако Брокман използува неговата легенда — тогава всичко е наред: Владимир Гаврилович няма да има затруднение и не ще позволят на Брокман да покаже способността си да убива. Но може да не е така. Себастиян е опитен организатор, знае, че в тяхната работа най-очебийното не е най-надеждно. Нито един от подчинените няма да рискува да се хване на бас, че може да отгатне истинските намерения на Себастиян дори в обикновени и маловажни операции. А тук работата е сериозна. Ако Брокман се остави без надзор — това няма да мине даром.
Михаил направи всичко, което беше по неговите сили и възможности, за да облекчи Марков в откриването на Брокман — даже му изпрати снимки. Но това му съзнание не можеше да сподави и обезболи другото, че присъствието му на мястото на събитията би могло да се окаже решаващо.
Михаил се намираше в такова неуравновесено състояние на духа, когато в неделя, на 21 май, срещна Владимир Уткин, с когото се беше видял за първи и единствен път преди осем години в Одеса, по-точно на одеското летище.
И ето го Уткин, стои на края на шосето, вероятна чака на автостоп, за да отиде до града, откъдето се връщаше Михаил. Значи още не е успял да получи от банката изработеното за осем години, иначе би се снабдил със собствена кола. Михаил с разрешение на Монаха ползуваше неговия стар мерцедес в редките си пътувания. Тази сутрин той отиде в града, за да провери дали няма условния знак, с който му съобщаваха, че за него е получена кореспонденция „оттам“. Знак нямаше и Михаил седеше зад кормилото с такъв вид, какъвто вероятно има нещастният спортист, връщащ се от многодневна хилядакилометрова надпревара, макар че от града до тяхната резиденция според километража са всичко двадесет и седем километра…
Уткин стоеше на шосето близо до отклонението за имението на Центъра. Михаил удари спирачките преди завоя, Уткин гледаше към противоположната страна и се обърна, Михаил веднага го позна — по очите, по носа, по луничките. Не само кола, но и дрехи не си беше купил. Сърцето на Михаил спря да бие: съвсем „пресен“ човек „оттам“, върху обувките си трябва да има още руски прах, а в джоба — останки от цигари. Михаил отлично помнеше как там, на одеското летище, когато си смениха шлиферите с Уткин, му беше оставил кутия „Казбек“. Може Уткин след това да се е пристрастил към цигарите?…
