— На кого носите това? — попита Марков.
— Трябва да се срещна с една жена, тя се казва Линда Николаевна.
— Къде и кога?
— Утре в един часа на обяд в градинката при паметника на Пушкин.
— Картичка ли й изпратихте?
— Не. Само получих от нея.
— Познавате ли се?
— Не.
— Тя ли трябва да ви намери?
— Да. Аз трябва да нося кафяв шлифер.
— И какво, вие трябва да й дадете тубичките?
— Не. Тя ще каже: „Да отидем у нас“ и ще ме заведе при човека, за когото това е предназначено. Заповядано ми е да ги дам само на него, от моята ръка в неговата.
— Това ли е всичко?
— Казаха ми, че той също може да ми даде нещо.
— Вие познавате ли го?
— Не.
— Как се казва?
— Никитин.
— Как се казва вашият шеф?
— Най-главният ли? — попита Воробьов.
— Да.
— Не зная. Аз съм отскоро там. Между себе си го наричат Манк — това на английски значи Монах.
— А този, за когото са предназначени тубичките, познава ли ви?
— Не мога да кажа.
Марков вдигна слушалката и набра телефонен номер.
— Подгответе съобщение до Министерството на външните работи, че господин Блиндер е задържан за нарушаване на паспортния режим до изясняване на въпроса.
Марков, като видя, че Воробьов-Блиндер се окуражи при последните му думи, каза, след като остави слушалката на мястото й:
— Сега аз мога да обещая на вашето посолство, че засега не знаем какво е съдържанието на тубичките. — И след пауза добави: — Но все едно, вие няма да бъдете свободен.
Съвещанието при генерал Лукин се възобнови в три часа. Марков взе със себе си магнетофонния запис от разпита на Воробьов. След като изслуша записа и разгледа паспорта на Воробьов, Лукин каза:
— Ако правилно съм ви разбрал, стигнали сме до разклонението, Владимир Гаврилович?
— Съвършено вярно.
— Кога химиците ще дадат анализа?
— Зависи от сложността на веществото.
— Но по възможност днес?
— Обещаха.
— Добре. И какво сега?
— Според мен настъпил е моментът да се реши въпросът принципно: да продължим или да приключим операция „Резидент“ — каза Марков.
— Какво ще стане, ако продължим?
— И без анализи е ясно, че Воробьов е донесъл на Брокман не паста за зъби. Можем да сменим съдържанието на тубичките. Воробьов ще се съгласи докрай да изпълни своята мисия под наш контрол — в това няма съмнение. След това да видим какво ще направи с тубичките Брокман. Но ние трябва да обезвредим Брокман. Неговите връзки са разкрити, чрез него нищо повече няма да получим.
— Значи за предпочитане е другото решение — да приключим?
— Да — твърдо отговори Марков.
— Тогава формулите на академик Нестеров ще бъдат изхвърлени в коша?
— Не е задължително. Брокман се е сдобил с формулите преди пристигането на Воробьов. От десет дни обаче той ни се губи от погледа, от седемнадесети до двадесет и осми май. До Нестеров пътува на пети юни. Те съвсем реално са разчитали, че преди двадесет и седми юни, когато е насрочена срещата на Кутепов и Бекас, ние нищо не бихме могли да знаем за Нестеров. Така че всичко е напълно естествено.
— Добре — каза Лукин. — Прекратяваме операцията. Какво следва от това?
— Провалът на Брокман автоматично бие по Михаил Тулев. През изминалите години ние сме хванали няколко агента на Разузнавателния център по данни на Тулев. Себастиян отдавна се рови в тези данни и провали, за да види сметката на Тулев. Тулев е пряко свързан с Брокман. Сега вече няма да остане никакво съмнение у Себастиян.
— А какво ще стане с „бялото петно“? Какво е правил Брокман през десетте дни, докато е бил без контрол? Може и да не научим това, дори и да го задържим.
— Да, никой няма да си признава излишни неща.
— Явно, че е с характер — каза Лукин.
— И с биография — допълни Марков. — Разбира се, можем да опитаме…
— Какво да опитаме?
— Да изпратим някого вместо Воробьов.
Павел, който мълчеше през цялото време на разговора, при последните думи се закашля в юмрука си.
— Не, тебе не — без да го погледне и забравил официалното „ви“, каза Марков. — Брокман вероятно знае за твоето съществуване. Освен това ти си свързан с Кутепов.
— По всичко изглежда, че Воробьов няма никакви пълномощия — каза Лукин.
— Да — съгласи се Марков, — но ще бъде забавно да поблъфираме малко. Може би Брокман ще предаде нещо на Воробьов.
— Опасно е — каза Лукин.
— Има опасност, разбира се. Много странна парола за среща. Като детска игра. Кафяв шлифер и нищо друго. Кафявите шлифери не се шият по един?
— Има още нещо — обади се Синицин, — някакъв белег, който знае Брокман.
— Вероятно. Известно ни е още, че тази Линда трябва да каже: „Да отидем у дома“.
— Ако решим да приключваме, то нищо не ни пречи да изпратим някого при Брокман — каза Лукин. — Но човекът трябва да бъде решителен.
— Майор Семьонов ще се оправи. Какво е вашето мнение, майор Синицин? — Марков се обърна към Павел на „ви“.
— Подходящ е — Каза Павел с леко ревнива интонация.
Лукин усети това.
— По-конкретно?
Вместо Павел отговори Марков:
— Майор Синицин иска да каже, че той ще се справи много добре.
Лукин и Марков се позасмяха, но Павел настоя на своето мнение.
— Трябва да го застраховаме — сериозно каза той.
— Това не ни пречи — каза Лукин. — А къде е Семьонов, Владимир Гаврилович?
— Да го извикам ли?
— Трябва да се запознаем.
Марков помоли секретаря на генерала да извика майор Семьонов. Когато той се появи, Марков го представи на Лукин.
Сядайки във фотьойла, Лукин каза:
— Имате силна ръка. Но ако се наложи да стреляте?
— Обучен съм, другарю генерал — бързо отговори Семьонов.
— Казвам се Пьотр Иванович — забеляза Лукин. — Всички сме обучени, макар че на мен, да си кажа откровено, освен на стрелбище друг път не ми се е налагало да стрелям. Но едва ли ще се наложи. И изобщо това не е работа за нас. Представете си обаче, че сега може да се стигне и до стрелба.
— Ако се наложи, няма да пропусна целта — каза Семьонов.
— Тук не си на стрелбище и в мишената — каза Марков. — Ще се състезаваш с Брокман. Ще бъде важно кой е по-бърз. А той е професионален убиец, с това е преживявал.
— Никога не съм се оплаквал от реакциите си, Владимир Гаврилович, Скачал съм и с парашут.
— И Брокман е скачал с парашут, но да не говорим сега за техниката. Вие ще имате едни патрончета — Синицин ще ви обясни тяхното действие. След това ще уточним всичко.
— Като че ли отидохме малко напред, Владимир Гаврилович — каза Лукин.
— Да, трябва да получим резултатите от анализа. — Марков погледна към Павел и Семьонов, след което им каза: — Засега сте свободни. После ще минете към мен да обсъдим всичко за утре. И вземете всичко това. — Той посочи кинокамерата и другите материали, които бяха донесли в кабинета на Лукин.
Когато Павел и Семьонов излязоха, Марков каза на генерала:
— Пьотр Иванович, не ми е така лесно да говоря за Тулев.
— За отзоваването ли?
— Да. Толкова сили положихме. Това място не е за всеки, не се постига толкова лесно. Разбира се, всички задачи отдавна са изпълнени, но е жалко да го изпуснем.
— Провалът на Брокман непременно ли означава провал и за Тулев.
— Казах — автоматично. Може би не е точно така, но рискът за него ще се увеличи двойно.
— Той съгласен ли е да рискува? Обсъждали ли сте тези въпроси с него?
— Той е съгласен. Но докато Себастиян е там, Тулев през цялото време ще ходи по върха на ножа. Вече толкова години говорят, че Себастиян ще бъде премахнат, но все още си седи.
Лукин стана, разходи се из кабинета и отново седна.
— Владимир Гаврилович, все пак, ако си сложа ръка на сърцето?
— Аз бих го отзовал. Той няма да се върне с празни ръце. И тук ще бъде много полезен.
