— Тя също ли е подменена?
— Да.
— Не е трудно да се досетим, че с истинската „Спидола“ е заминал истинският, Брокман — каза Лукин.
— Именно. Малко повече от час е било необходимо на Уткин да отиде до пристанището и да се върне в къщи с мнимия Брокман. През това време истинският Брокман е успял да отиде в квартирата на Уткин. Той е взел радиостанцията. Имало е наблюдение на къщата. През този час повече от двадесет души са влезли и излезли от входа. Брокман променил външността си и не приличал на снимката. Подстригал се по-иначе, залепил си мустаци. Всичко е станало много бързо. От „Олимпик“ са слезли на групи. Брокман е бил в третата група.
— Кога открихте подмяната? — попита Лукин.
Вместо отговор Марков помоли Павел да пусне филма. Това беше моментът на връщането на мнимия Брокман и Уткин на парахода. Те се доближиха до стълбичката, подадоха си пропуските на митничарите и се качиха. На рамото на лъже-Брокман висеше „Спидолата“.
— Когато излязоха от квартирата — каза Марков, — разговаряхме с хазайката. Тя съобщи, че докато отсъствувал нейният квартирант, дошъл приятелят му Володя, но престоял само няколко минути. В стаята на Уткин останали някои от вещите.
— А истинският Брокман така си и заминал?
— Да. Но намерихме следите му. До Тбилиси пътувал първо на автостоп, след това се качил на камион. Двамата шофьори познаха пътника по снимката. След това намерихме отговорничката на вагона, в който пътувал Брокман. Пристигнал е в Москва. От осемнадесети май започна активното търсене. Той успял да се измъкне от Москва. Наистина знаехме, че от Москва не е заминавал със самолет или с влаковете на далечни разстояния. Автомобилният транспорт също беше под контрол. Беше открит на двадесет и осми май. Както знаете, това стана във връзка с делото на Кутепов, за което ви докладвах. Добрахме се до Брокман от другия край и това ускори търсенето.
— Значи все пак си имаме едно „бяло петно“ — направи извода от изложението на Марков Лукин.
— Да, десетте дни, които Брокман е преживял безконтролно в дома на Стачевска.
— Прословутата „Спидола“ у него ли е? — попита Лукин.
За първи път се обади Павел Синицин:
— Не, Пьотр Иванович, тя вече е у нас. — Той отвори куфарчето и извади радиостанцията.
— Конфискували сте я значи?
— Иззехме я, Пьотр Иванович — каза Марков. — Друг изход нямаше. Трябваше да го лишим от радиовръзка, за да установи контакти. Сменили бяха радиокода, не можахме да го разшифроваме.
— А как успяхте със „Спидолата“?
— Помолихме домакина в редакцията, където е работела Стачевска, да я посети в къщи и той каза, че е видял „Спидолата“. След това беше решено радиостанцията да се вземе. А после лейтенант Ковальова и старши лейтенант Жаров организираха всичко много успешно.
— Рисковано е — след като помисли, каза Лукин. — Вероятно у него се е появило подозрение. Ще доложи в центъра и там ще преценят, че книжата на Нестеров са бутафория.
— Те не могат да повярват, че можем да вложим толкова усилия заради тази бутафория, а след това с някакъв невероятен ход да си изпортим цялата комбинация.
— Грубовато е, разбира се, но като че ли това е основното.
— Трябва да задействува — убедено каза Марков.
— Да се надяваме. Ето какво не ми е много ясно, Владимир Гаврилович. Защо Кутепов е искал да убие това момиче?
— Първо, той се е страхувал от нея. Опитал се да я вербува — тя отказала. Италианецът пристига — всичко ще се разкрие. Второ, смъртта на девойката е трябвало да окаже силно въздействие върху Галина Нестерова. Веригата е ясна. Нестеров много обича дъщеря си. Представете си, ако кажат на бащата: или ни помогнете, или с вашата дъщеря ще се случи това, което се случи с нейната приятелка.
— Смятате, че няма да оставят Нестеров на мира?
— Работата може да не се ограничи с едно пътуване на Брокман. На разпита Кутепов например заяви, че са му заповядали да подготви приятелките за среща с някакъв племенник. Вероятно са имали предвид Брокман. Мамчето на Галина Нестерова също се е облажила — Кутепов й продал скъп пръстен на безценица.
— Смятате ли, че Брокман няма други задачи?
— Не всичко знаем, Пьотр Иванович — отговори Марков със същите думи, които произнесе веднъж в разговор с Павел. — Засега не всичко. — Той погледна часовника си. — Но точно в този момент ще се изясни една работа… Появил се е пратеник оттатък.
— При Брокман?
— Да. Но разрешете, Пьотр Иванович, да свършим с това, което имаме досега. Сега ще ви покажем към кого се обърна Брокман, когато остана без „Спидолата“.
Павел вече усвои киномеханиката и се справяше по-успешно.
На екрана се появи площад „Маяковски“. След това в кадър влезе Линда Николаевна. Набира телефонен номер от един автомат. Върви по „Първа Брестка“. Изважда от чантата цигарената кутия и я изпуска на земята посред запустялото място. Ето я и колата с дипломатически номер. Мъж с приятна външност и такса в ръце се измъква иззад кормилото, разхожда се с таксата из запустялото място, навежда се, взима кутията. И си тръгва.
— Старата лисица — каза Марков. — Сътрудникът от известното ви посолство.
— Познавате ли го? — попита Лукин.
— През шестдесет и шеста е работил в Чехословакия, после малко в Полша, след това изчезва някъде, а от шестдесет и девета е в Москва.
— Имаме ли нещо при нас за него?
— Една нишка определено водеше към него, но се скъса. Това беше преди две години. Доста косвени данни се набраха. Но той е внимателен. Сега ни попадна за първи път. Вероятно Брокман му е предал микрофилм за Нестеровите формули… Да видим по-нататък…
На екрана е входът на пощенска станция номер 67. Появява се Линда Николаевна.
— Досега тя се обаждаше на онзи телефон. Вероятно тук Брокман работи според извънредния вариант — нали я няма „Спидолата“? Стачевска получи картичка. А на тридесети юни тя също изпрати. На нея й пише някакъв Воробьов и тя му отговори.
— Това ли е пратеникът до Брокман?
— Да. Пристигна с туристическа група. С него работи майор Семьонов — земляк на Кутепов. — Марков отново погледна часовника си.
— Задържахте ли Воробьов?
— Да.
— Плашите ги, Владимир Гаврилович?
— Нищо. Всичко е нагласено просто, но правдоподобно. Казано му е, че прилича на търсещ се рецидивист. Паспортът му се оказа фалшив. Съдейки по картичката, има някаква спешна работа. Групата на Воробьов заминава вдругиден. Значи той получава картичката днес, а работата е определена за утре. Брокман няма връзка, няма време да отиде до него.
В кабинета влезе секретарката на генерала.
— Владимир Гаврилович, търси ви майор Семьонов — обърна се той към Марков. — Казва, че сте искали да се обади при спешност.
Марков вдигна слушалката на белия телефон.
— Семьонов? Слушам… Къде сте?… Доведете го тук. — Като завърши разговора, Марков каза на генерала: — Сега Семьонов ще доведе Воробьов. Ние ще пообсъдим при мен, а след това ще ви доложа. Там има нещо.
— Добре — каза Лукин. — Ще ви чакам.
Воробьов, който в групата според чуждестранния си паспорт се водеше Блиндер, си признал всичко. Семьонов разказа, че Воробьов станал податлив от момента, когато измъкнали от куфара му четири разноцветни дълги тубички паста за зъби. Надписите били на немски и означавали, че това е паста за зъби. Семьонов искал да отвори една от тях и да сложи на ръката си за проба. Тубичките се оказали запоени, но Воробьов изкрещял така, като чели го ръгнали с нож. Повторил няколко пъти: „Недейте! Недейте!“ и помолил да го заведат при отговорен служител от КГБ, там той ще разкаже всичко.
И ето го да седи пред Марков. А на масата между тях четирите разноцветни тубички.
— Защо сте се изплашили толкова? — попита Марков.
— Строго ми заповядаха: при никакви обстоятелства да не ги отварям.
— Какво има в тях според вас?
— Не зная.
Марков извика помощника си. Изпратиха тубичките в лабораторията по химия.
